Робърт Шекли - Форма

Пид намали скоростта на кораба почти до нула и се вгледа тревожно в зелената планета долу.

Нямаше как да не я разпознае, дори и без прибори. Третата по отдалеченост от своето слънце, това беше единствената планета от системата, на която бе възможно да съществува живот. Тя се носеше спокойно сред пелената си от облаци.

Изглеждаше твърде невинно. Въпреки това нещо на нея бе отнело живота на всички изпратени от Глом експедиции.

Пид се поколеба за миг и насочи кораба надолу. Той и двамата членове на екипажа му бяха готови. Повече от това не можеше да се очаква. Компактните им телепортери бяха в специални телесни торби — неактивирани, но готови.

Пид искаше да каже нещо на екипажа си, но не знаеше какво.

Екипажът чакаше. Илг, радистът, бе изпратил окончателното послание до Глом. Гер, детекторът, регистрира показанията на шестнайсетте прибора едновременно и докладва:

— Няма признаци на чужда активност.

Повърхностите на тялото му се носеха из пространството абсолютно небрежно.

Пид забеляза това и си даде сметка какво трябва да каже. Още откакто бяха напуснали Глом, дисциплината бе удивително отслабена. Шефът на инвазиите го бе предупредил, но така или иначе, самият той трябваше да направи нещо по въпроса. Това беше негов дълг, тъй като низшите касти, като радистите и детекторите, бяха силно склонни към безформеност.

— На тази експедиция се възлагат големи надежди — започна Пид замислено. — Сега сме много далеч от дома.

Гер, детекторът, кимна. Илг, радистът, излезе от предписаната му форма и комфортно прилепна към стената.

— Все пак — продължи Пид строго, — разстоянието не е извинение за разпуснатата ни безформеност.

Илг веднага зае предписаната за радист форма.

— Несъмнено, ще се наложи да приемаме странни форми и за това имаме специално разрешение. Но не забравяйте — всяка форма, която не е възприета от вас единствено по силата на дълга, е творение на Безформения!

Повърхностите по тялото на Гер изведнъж спряха да се движат.

— Това е всичко — добави Пид и се сля с пулта за управление. Корабът започна да се спуска толкова гладко и координирано, че пилотът се почувства мъничко горд.

Реши, че са добри служители. Просто не можеше да се очаква от тях да мислят за формата си съвестно, като пилоти от висшата каста. Дори и шефът на инвазиите го бе предупредил.

— Пид — бе казал шефът на инвазиите при последния им разговор, — нуждаем се от тази планета на всяка цена.

— Да — отговори Пид, без и за миг да излезе от Оптималната форма на пилот.

— Един от вас — продължи шефът тежко — трябва да се промъкне и да постави телепортер край атомен енергиен източник. Армията ще е готова за намеса.

— Ще се справим, сър — увери го Пид.

— Експедицията трябва да успее — добави шефът и очертанията му за миг трепнаха от умора. — Казано напълно поверително, в момента на Глом положението е неспокойно. Кастата на миньорите иска нова форма за копаене. Твърдят, че старата била неефективна.

Пид доби подобаващо възмутен вид. Формата на миньорите беше установена от прадедите преди петдесет хиляди години, наред с останалите основни форми. Сега тези новоизлюпени нещастници искаха да я променят!

— И това не е всичко — продължи шефът. — Разкрили сме един нов култ към безформеността. Арестувани са осем хиляди, но не знам още колко като тях има.

Пид знаеше, че безформеността е изкушение на Безформения — най-голямото зло, което мозъкът на Глом би могъл да си представи. Но как така, мислеше той, онези са се поддали на това изкушение?

Шефът отгатна въпроса му.

— Пид — каза той, — предполагам, че за теб ще е трудно да се досетиш. Харесва ли ти да пилотираш?

— Да, сър — отговори Пид простичко. Дали му харесва!? Та това беше целият му живот! Без кораб той би бил нищо.

— Не всички от Глом разсъждават по този начин — отбеляза шефът. — Аз също не го разбирам. Всичките ми предци са били шефове на инвазиите още от край време. Естествено и аз искам да съм такъв. Това е не само естествено, но и законно. Само че низшите касти не мислят така. — Той поклати тялото си тъжно и продължи: — Говоря ти всичко това, защото има причина. Ние от Глом имаме нужда от повече жизнено пространство. Основната причина за смутовете е пренаселеността. Всички психолози го твърдят. Ако се разширим на още една планета, проблемите ще отпаднат, поне временно. Разчитаме на теб, Пид.

— Да, сър — отговори Пид и се изпълни с гордост.