Робърт Шекли - Форма

— Желая ти късмет — пожела му пилотът.

— Благодаря.

Гер се измъкна предпазливо от гората и тръгна към портала с разклатената походка на хората и кучетата. Пазачът му извика нещо. Пид стаи дъх.

Гер мина покрай човека, без да му обръща внимание. Човекът тръгна след него и Гер хукна.

Пид си оформи два силни крака, готов да се втурне след Гер, ако го заловят.

Но пазачът се върна при портала. Пид въздъхна облекчено и се освободи от краката.

Обаче порталът днес се оказа затворен! Надяваше се Гер да не се опита да го отвори, защото това не беше в природата на кучетата!

Отнякъде се появи друго куче и хукна към Гер. Гер се отдръпна. Кучето се приближи и го подуши. Гер също го подуши.

После двете кучета хукнаха покрай оградата.

Това е умно, каза си Пид. Някъде от другата страна би трябвало да има още една врата.

Погледна нагоре към следобедното слънце. Веднага щом телепортерът се активира, армиите на Глом щяха да започнат да прииждат. Докато хората се съвземеха от изненадата, щяха да са пристигнали милион и повече войници. След тях щеше да дойдат още.

Денят вече беше към края си, но все още не се бе случило нищо.

Пид наблюдаваше ниската постройка, изпълнен с безпокойство. Не би трябвало да мине толкова време, ако Гер се бе справил успешно.

Продължи да чака до късно през нощта. През портала започнаха да минават хора — навън и навътре. Наоколо лаеха кучета, но от Гер нямаше и следа.

Беше се провалил. Илг беше изчезнал.

Самият той все още не знаеше какво се бе случило.

На сутринта изпадна в пълно отчаяние. Даваше си сметка, че двайсет и първата експедиция на Глом е пред пълен провал. Сега всичко зависеше от него.

Дръзко реши да приеме форма на човек. Сега това бе единствената възможност.

Видя, че към портала прииждат работници на големи тълпи. Пид се зачуди дали да тръгне с тях, или да изчака нещата да се поуспокоят. Реши да се възползва от очевидната бъркотия и започна да променя формата си.

Покрай мястото, където се криеше, мина куче.

— Здрасти — поздрави го то.

Беше Гер!

— Какво стана? — попита Пид нетърпеливо и въздъхна с облекчение. — Къде се бави толкова дълго? Не успя ли да влезеш?

— Не знам — отвърна Гер. — Не се и опитах.

Пид се стъписа.

— Ловувах — обясни Гер спокойно. — Тази форма е идеална за лов. Бях с една друго куче.

— Ами експедицията… дългът ти!?

— Промених решението си — отвърна Гер. — Знаеш ли какво… Никога не съм искал да съм детектор.

— Но ти си роден такъв!

— Така е. Но какво от това? Винаги съм искал да съм Ловец.

Пид разтърси цялото си тяло от гняв.

— Не можеш да бъдеш — обясни той много бавно, както се обяснява на същество от Глом. — Формата на Ловец ти е забранена.

— Тук не е — отвърна Гер и завъртя опашка.

— Престани с това! — извика Пид гневно. — Влез в централата и активирай телепортера! Аз ще се опитам да забравя това неподчинение.

— Няма — заяви Гер. — Не искам тук да идва никой от Глом. Ще развалят хубавото място.

— Прав е — обади се един дъб.

— Илг! — изохка Пид. — Къде си?

Клоните се размърдаха.

— Ето тук — отговори Илг. — Бях се отдал на Мислене.

— Но… твоята каста…

— Пилот — прекъсна го Гер тъжно, — защо не се събудиш от съня си? Повечето от жителите на Глом са нещастни. Единствено обичаят ни принуждава да заемаме кастовата форма на предшествениците си.

— Пилот — обади се и Илг, — всички се раждат Безформени!

— И след като са Безформени, на Глом трябва да има Свобода на формата! — възкликна Гер.

— Точно така — съгласи се Илг. — Само че той никога няма да разбере. А сега, моля да ме извините. Искам да Мисля.

И дъбът притихна. Пид се засмя горчиво.

— Хората тук ще ви убият — каза той. — Както са убили предшествениците ни от другите експедиции.

— Никого не са убили — каза му Гер. — Другите експедиции са тук.

— Живи?

— Разбира се. Хората дори не знаят, че съществуваме. Кучето, с което ловувах, е от деветнайсетата експедиция. Тук има стотици като нас. Мястото ни харесва.

Пид се опита да схване чутото. Винаги си бе давал сметка, че низшите касти имат ниско кастово съзнание, но това… това беше скандално!

Тайната заплаха на тази планета беше… свободата!

— Ела с нас, Пилот — подкани го Гер. — Тук е истински рай. Знаеш ли колко различни видове населяват тази планета? Не е възможно да се преброят! Има форми, които удовлетворяват всякакви нужди!

Пид поклати глава. Едва ли тук съществуваше форма, която да удовлетвори неговите нужди. Той беше Пилот.