Робърт Шекли - Форма

Шефът се изправи, за да сложи край на разговора. После промени решението си и седна отново.

— Ще трябва да наблюдаваш екипажа си. Всички са лоялни, но са от низши касти. Ти знаеш какво означава това.

Пид наистина знаеше.

— Гер, твоят детектор е заподозрян в алтерационен уклон. Веднъж е бил глобяван за приемане формата на квази Ловец. Срещу Илг не са повдигани никакви конкретни обвинения, но доколкото знам, той остава неподвижен подозрително дълги периоди от време. Възможно е да смята себе си за Мислител.

— Но, сър — учуди се Пид, — след като е имало и най-малко съмнение за алтерационни уклони или стремеж към Безформеност, защо са допуснати да участват в експедицията?

Шефът се поколеба, преди да отговори.

— Имам доверие на мнозина от нашия свят — каза той замислено, — но тези двамата притежават някои качества, като находчивост и въображение например, които са много важни за успеха на мисията. — Той въздъхна и добави: — Нямам представа защо тези качества обикновено се свързват с Безформеността.

— Разбирам, сър — кимна Пид.

— Просто ги наблюдавай.

— Да, сър. — Пид отдаде чест, защото разбра, че разговорът е приключил. Чувстваше неактивирания телепортер в телесната си торба — готов да превърне енергийния източник на врага в мост през космоса, по който да преминат пълчищата на Глом.

— Желая ви късмет — каза шефът. — Сигурен съм, че ще имате нужда от него.

Корабът се спусна безшумно към повърхността на вражеската планета. Гер, детекторът, анализира облаците долу и подаде данните към камуфлиращото устройство. То заработи. Скоро корабът заприлича на перест облак.

Пид го остави да се понесе бавно към повърхността на тайнствената планета. Сега беше в оптимална форма на пилот — най-ефективната от четирите разрешени за кастата на пилотите. Сляп, глух, ням, превърнал се в придатък на приборите за управление, цялото му внимание беше погълнато от усилието да се изравни със скоростта на високата облачност, да се превърне в част от нея.

Гер стоеше вдървено в една от двете позволени за детекторите форми. Подаваше данни на камуфлиращото устройство и спускащия се кораб постепенно се превръщаше в кълбест облак.

На вражеската планета нямаше и следа от някаква активност.

Илг засече атомния източник на енергия и подаде данните на Пид. Пилотът смени курса. Беше достигнал най-ниското ниво на облаците и корабът му приличаше на пухеста топка.

Все още никой не бе доловил присъствието им. Неизвестната съдба, сполетяла двайсетте предишни експедиции, все още не се бе проявила.

Пид продължи да маневрира към атомната централа, докато над планетата постепенно се спускаше мрак. Премина над близките къщи и увисна над някаква горичка.

Стана съвсем тъмно, самотната луна на зелената планета бе обвита в облаци.

Един от тях се спусна ниско.

И се приземи.

— Бързо, всички вън! — изкомандва Пид и се отдели от приборите за управление. Възприе формата на пилот, която беше най-удобна за тичане и изскочи навън през люка. Гер и Илг се втурнаха след него. Спряха на петдесетина метра от кораба и зачакаха.

Вътре се затвори електрическа верига. Земята потрепери безшумно и летателният апарат започна да изчезва. Пластмасите се разграждаха, металът хлътваше и се смачкваше. Скоро корабът се превърна в огромна купчина боклук, но процесът продължаваше. Големите парчета се разкъсваха на по-малки, те на още по-малки и още по-малки.

Докато гледаше как машината му се разпада, Пид изведнъж се почувства безпомощен. Той беше Пилот, от кастата на Пилотите. Баща му също беше пилот, както и неговият баща преди това и така нататък, чак до зората на времето, когато на планетата Глом са били създадени първите космически кораби. Цялото си детство бе прекарал около тях, целия си останал живот бе пилотирал.

Сега, останал без кораб, имаше чувството, че е гол и беззащитен.

След няколко минути на мястото на кораба остана само купчина прахоляк. Нощният вятър започна да го разнася и скоро не остана нищо.

Чакаха. Нищо не се случи. Вятърът въздишаше в дърветата и те скърцаха. Зацвърчаха катерички, птиците неспокойно се размърдаха в гнездата си.

На земята падна жълъд.

Пид въздъхна облекчено — двайсет и първата експедиция, изпратена от Глом, бе стигнала целта си успешно.

Нямаше какво да се прави до сутринта, така че Пид се зае да състави план. Не бяха посмели да се приземят още по-близо до атомната централа, така че сега трябваше да се приближат. Някой от тях трябваше да се добере до самата реакторна зала и да активира телепортер.