Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Той се учеше. Машините проникваха към най-дълбоките нива на подсъзнанието. Те преплитаха уроците с основните човешки стремежи, изплитаха гоблен от внушеното поведение и инстинкта за самосъхранение. Преподаваха, после блокираха осъзнатия спомен за уроците, запечатваха го… и спояваха всичко в едно цяло.

На какво го учеха? За благото на обществото трябва сам да си бъдеш полицай и свидетел. Трябва да поемеш отговорност за всяко престъпление, което допускаш, че можеш да извършиш.

Лицето на доносника го гледаше безстрастно. Това бе собственото му лице, отразено в стенното огледало.

Той сам бе донесъл за себе си. През онзи ден, когато стоеше с пистолет в ръка и гледаше мъртвеца, привичните подсъзнателни процеси взеха надмощие. Вечното чувство за вина беше прекалено силно, за да му се противопостави, подобието на вина се превърна в реалност. Той тръгна към кабинката на робота изповедник и там даде пълни и унищожителни доказателства против себе си, обяви се за най-вероятния виновник.

Роботът изповедник издаде задължителната присъда и Барънт напусна кабинката. Добре обучен от закритите уроци, той сам се постави под стража и потегли към най-близкия център за обработка на съзнанието в Трентън. Вече го обхващаше частична амнезия, програмирана и задействувана от онова, което ставаше в закритата стая.

Изкусните андроиди техници в центъра за обработка на съзнанието се постараха да довършат амнезията, да изтрият и последната следа от спомен. Като стандартна предпазна процедура срещу евентуално възстановяване на паметта, те вградиха в подсъзнанието му имитация на престъплението. А правилниците изискваха тази имитация да включва и убеденост в дългата ръка на всемогъщата Земя.

Когато всичко свърши, превърнатият в робот Барънт излезе от центъра, качи се на специалния експрес до затворническия космодрум, качи се на изгнаническия звездолет, влезе в килията и затвори вратата между себе си и света. После заспа, докато отминат пропускателния пункт, където се качваха надзирателите и събуждаха затворниците за пристигането на Омега…

Сега, докато гледаше собственото си лице в огледалото, в съзнанието му изплува последният подсъзнателен урок в класната стая:

Личността не бива в никакъв случай да осъзнава уроците на закритата класна стая. Ако те се разкрият, човешкият организъм трябва незабавно да пристъпи към самоунищожение.

Вече знаеше защо толкова лесно бе покорил Земята — защото всъщност не бе покорил нищо. Земята не се нуждаеше от сили за сигурност, тъй като полицаят и палачът бяха присадени в съзнанието на всеки човек. Под повърхността на кротката и добродушна земна култура се криеше самостоятелна механична цивилизация. Знанието за тази цивилизация се наказваше със смърт.

И тук, в този миг, започна истинското сражение за Земята.

Втълпените схеми за поведение, преплетени с основните жизнени инстинкти, заставиха Барънт да вдигне пистолета и да го насочи към главата си. Ето за какво бе опитал да го предупреди роботът изповедник, ето какво бе провидяла младата мутантка. По-младият Барънт, приучен към абсолютно и сляпо подчинение, трябваше да се самоубие.

По-възрастният Барънт, който бе преживял изпитанията на Омега, се бореше против безразсъдния порив. Един шизофреничен Барънт се сражаваше сам срещу себе си. Двете му половини се бореха да овладеят оръжието, да контролират тялото, да присвоят разсъдъка.

Пистолетът спря на сантиметри от главата му. Дулото трепна. После новият Барънт от Омега, Барънт-2, застави оръжието да се отдръпне.

Победата му бе мимолетна. Уроците от закритата класна стая вече надделяваха и тласкаха Барънт-2 към самоубийствена схватка с неумолимия и копнеещ за смърт Барънт-1.

Вградените рефлекси грабнаха вкопчените Барънтовци и ги запокитиха през субективното време назад, към ония съдбоносни точки, когато смъртта беше наблизо, когато жизнената тъкан на времето беше разхлабена, когато вече бе възникнала готовност за гибел. Вградените рефлекси заставиха Барънт-2 отново да преживее тези мигове. Но този път към опасността прибавяше пълната си сила и злокачествената половина от неговата личност — кръвожадният доносник Барънт-1.

С меч в ръката Барънт-2 стоеше под ослепителните прожектори сред окървавения пясък на Арената. Беше време за Игрите на Омега. Към него се задаваше саунус, брониран звяр със злобно ухилената физиономия на Барънт-1. Барънт-2 посече опашката на животното и то се превърна в три дребни зверчета, напомнящи плъхове — триподвижки, бързи като невестулки и всяка имаше лицето на Барънт. Той уби две, третата се ухили и ухапа лявата му ръка до костта. Смаза и нея и видя как кръвта на Барънт попива във влажния пясък…