Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Нов свят — продължаваше говорителят. — Вие сте възродени, но с необходимото съзнание за грях. Без него не бихте могли да се преборите със злото, присъщо на вашите личности. Помнете го. Помнете, че няма бягство и няма завръщане. Из небесата на Омега денонощно патрулират стражеви кораби, въоръжени с най-модерни лъчеви оръдия. Тия кораби имат за цел да унищожат всичко, което се издигне на повече от сто и петдесет метра над повърхността на планетата — непреодолима бариера, през която не ще успее да мине нито един затворник. Примирете се с тези факти. Те представляват правилата, които ще трябва да ръководят живота ви. Помислете за онова, което ви казах. А сега се пригответе за кацане.

Говорителят напусна балкона. Известно време затворниците просто зяпаха опустялото му място. После забръмчаха колебливи разговори. След малко заглъхнаха. Нямаше за какво да говорят. Без спомени за миналото, затворниците нямаха върху какво да градят предположения за бъдещето. Не можеха да обменят и лични възгледи, защото личностите им бяха съвсем нови и още неоформени.

Седяха мълчаливо — като необщителни хора, прекарали прекалено дълго в единични килии. Пазачите по балкона стояха като статуи, далечни и безпристрастни. Сетне едва доловима тръпка прелетя през пода на залата.

Тръпката се повтори, превърна се в отчетливо вибриране. 402 почувствува, че натежава, сякаш невидим товар притискаше главата и раменете му.

От високоговорителите се раздаде глас:

— Внимание! В момента корабът каца на Омега. След малко слизаме.

Последните вибрации замряха и подът под краката им леко се наклони. Все тъй безмълвни и замаяни, затворниците бяха подредени в дълга колона и изведени от салона. Обкръжени от пазачи, те закрачиха по някакъв безкраен коридор. По дължината му 402 започна да си дава представа за размерите на кораба.

Далече напред зърна лъч ярка слънчева светлина, от която помръкваше бледото коридорно осветление. Когато неговата част от дългата влачеща се колона стигна до там, 402 видя, че лъчите долитат от люка, през който излизат затворниците.

На свой ред 402 мина през люка, слезе по дълга стълба и се озова на твърда земя. Стоеше сред открит слънчев площад. Пазачи подреждаха слезлите затворници в колони, наоколо се тълпяха зяпачи.

От високоговорителите прогърмя глас:

— Отговаряйте, когато чуете номера си. Сега ще узнаете своята самоличност. Отговаряйте веднага, щом чуете името си.

402 се почувствува слаб и грохнал от умора. Сега не би го заинтересувала дори собствената му самоличност. Искаше само да легне, да заспи, да намери време да поразмисли за положението си. Огледа се и забеляза мимоходом грамадния кораб отзад, пазачите, зяпачите. Високо горе зърна подвижни черни точици сред синьото небе. Отначало ги помисли за птици. После се вгледа по-внимателно и разбра, че са стражеви кораби. Не го заинтересуваха особено.

— Номер 1! Обади се!

— Тук — отговори нечий глас.

— Номер 1, името ти е Уейн Саутхолдър. Възраст 34 години, кръвна група А-L2, индекс AR-431-C. Осъден за измяна.

Когато гласът замлъкна, откъм тълпата се раздаде гръмогласен одобрителен рев. Зрителите аплодираха изменническата дейност на затворника и го приветствуваха на Омега.

Имената се редяха по списъка. Унесен от топлото слънце, 402 дремеше прав и слушаше престъпленията: убийство, кражба на кредит, сектантство, мутантство… Най-сетне повикаха и него.

— Номер 402.

— Тук.

— Номер 402, името ти е Уил Барънт. Възраст 27 години, кръвна група 0-L3 индекс JX-221R. Осъден за убийство.

Тълпата нададе радостен вик, но 402 почти не го чу. Мъчеше се да привикне с мисълта, че притежава име. Истинско име, а не номер. Уил Барънт. Надяваше се да не го забрави. Повтаряше си името отново и отново и едва не пропусна последното съобщение от високоговорителя.

— Сега новаците ще бъдат пуснати на Омега. Ще получите временен приют на площад А-2. Бъдете предпазливи и благоразумни в думите и постъпките си. Наблюдавайте, слушайте и се учете. По закон съм длъжен да ви кажа, че средната продължителност на живота на Омега е около три земни години.

Мина известно време, преди Барънт да осъзнае последните думи. Той все още обсъждаше новото име. Не си бе и помислял какво произтича от факта, че е убиец, попаднал в един престъпен свят.

Поведоха ги към дългата редица бараки на площад А-2. Затворниците наброяваха почти петстотин души. Все още не бяха хора, а само същества, чиято истинска памет се бе възвърнала едва преди час. Насядали по наровете, новородените любопитно оглеждаха телата си, с жив интерес изследваха ръцете и краката си. Зяпаха се взаимно и виждаха собствената си безформеност, отразена в чуждите очи. Още не бяха станали възрастни хора, ала не бяха и деца. Оставаха им някои абстракции и призрачни спомени. Зрелостта идваше бързо, родена от старите навици и лични черти, съхранени сред раздраните нишки на предишния им земен живот.