Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

— Разбира се — каза 402. — Но защо не мога да си спомня нищо?

— Ами… така се полага — рече пазачът и се накани да си върви.

— Чакайте! — викна 402 подир него. — Не можете просто да ме оставите така, трябва да ми кажете нещо. Какво ми се е случило? Защо съм в тази болница?

— Болница ли? — Пазачът ухилено се обърна към 402. — Откъде ти хрумна, че тук е болница?

— Така предполагах — каза 402.

— Грешно си предполагал. Това е затвор.

402 си спомни съня за убития човек. Сън или спомен? Отчаяно изкрещя след пазача:

— Какво е престъплението ми? Какво съм извършил?

— Ще узнаеш — каза пазачът.

— Кога?

— След кацането — обясни пазачът. — А сега се приготви за сбора.

Той се отдалечи. 402 седна на леглото и се помъчи да размисли. Беше узнал някои неща. Намираше се в затвор и затворът щеше да каца. Какво означаваше това? От къде на къде ще каца затвор? И какво е това „сбор“?

От това, което стана сетне, 402 запази само объркана представа. Изтече неизмерим период от време. Той седеше на леглото и се мъчеше да скърпи фактите около себе си. Стори му се, че дочува звънци. После вратата на килията рязко се отвори.

Защо? Какво означаваше това?

402 пристъпи към вратата и надникна в коридора. Беше много развълнуван, но не искаше да напуска безопасната си килия. Почака и скоро се зададе пазачът.

— Добре де — рече пазачът, — никой няма да ти стори зло. Тръгвай право по коридора.

После го побутна леко. 402 тръгна по коридора. Видя как се отварят и другите врати, как в коридора излизат други хора. Отначало бяха като тънко поточе, но по-нататък взеха да прииждат още и още. Повечето изглеждаха зашеметени и никой не обелваше дума. Звучаха единствено гласовете на стражата:

— Хайде, движи се, продължавай, право напред.

Насочваха ги към просторен кръгъл салон. Като се озърна, 402 видя, че покрай цялата зала обикаля балкон и по него през няколко метра са разположени въоръжени пазачи. Присъствието им изглеждаше излишно; тия сплашени и объркани хора нямаше да се решат на бунт. И все пак той предположи, че навъсената стража има символично значение. Те напомняха на новосъбудилите се основния факт в живота им — че са затворници.

След няколко минути на балкона излезе мъж в тъмна униформа. Той вдигна ръка за внимание, макар че затворниците и без това вече го гледаха втренчено. Сетне, въпреки че не се виждаха усилватели, гласът му прогърмя кухо из салона:

— Това е беседа за предварителна подготовка. Слушайте внимателно и се постарайте да възприемете онова, което ще ви кажа. Тия факти ще бъдат много важни за вашето съществуване.

Затворниците го гледаха. Ораторът продължи:

— Преди около час всички вие се събудихте в килиите си. Открихте, че не можете да си припомните предишния живот — нито дори имената си. Всички притежавате оскъден запас от най-общи знания, колкото да поддържат връзката ви с реалността. Няма да обогатявам познанията ви. На Земята всички вие бяхте зли и покварени престъпници. Бяхте хора от най-долна проба — хора, загубили всякакво право на уважение от страна на Държавата. В някоя по-непросветена епоха щяха да ви екзекутират. В нашата епоха ви пратиха на заточение. — Говорителят протегна ръце, за да успокои ропота, който се разля из залата. — Всички вие сте престъпници. И всички имате едно общо качество — неспособност да се подчинявате на основните задължителни правила в човешкото общество. Тия правила са необходими за съществуването на цивилизацията. Чрез отхвърлянето им вие сте извършили престъпления срещу човечеството. И затова човечеството ви отритва. Вие сте пясък в механизма на цивилизацията и бяхте изпратени в един свят, където царуват вам подобните. Тук можете сами да си измислите правила и да умрете според тях. Тук е свободата, за която копнеехте, неудържимата и самоунищожителна свобода на растящи ракови метастази. — Говорителят избърса челото си и се втренчи в затворниците. — Но може би някои от вас все още могат да се поправят. Омега, планетата, към която отиваме, е ваша планета, свят, управляван изцяло от затворници. Свят, където можете да започнете отначало, без предразсъдъци против вас, с чисто досие! Миналото ви е забравено. Не се мъчете да си го спомните. Подобни спомени само ще разбудят престъпните ви наклонности. Смятайте се за новородени от мига на събуждане в килиите си.

Бавните, отмерени думи на оратора криеха някаква хипнотична сила. 402 слушаше, вперил леко размътен поглед в бледото му чело.