Уилям Шекспир - Дванайсета нощ

не се смилите!

ОЛИВИЯ

Бихте може би

добили нещо. От какъв сте род?

ВИОЛА

От по-висок, отколкото подсказва

чинът ми. Благородник съм по кръв.

ОЛИВИЯ

Вървете, благороднико, при княза

и съобщете му, че аз не мога

да го обичам. Нека спре със своите

посланици, освен ако вий сам

наминете, за да ми съобщите

как той приел е отказа ми. Сбогом.

Вземете за услугата!

ВИОЛА

Графиньо,

задръжте си кесията. Не аз,

а моят господар отплата дири.

Дано Амур даде сърце от кремък

на тоз, в когото влюбите се, тъй че

и вие утре, както князът днеска,

да блъскате в заключена врата!

Прощавайте, жестока красота!

Излиза.

ОЛИВИЯ

„От по-висок, отколкото подсказва

чинът ми. Благородник съм по кръв.“

О, вярвам ти! По всичко си такъв!

Език, лице, постъпки, стойка, ум

ти дават петократен герб! Но стой!

Сърце, по-бавно! О, да би бил той

на мястото на своя господар!

Тъй бързо хващала таз болест! Чувствам

как образът на младия посланик

прониква с тихи стъпки крадешком

на взора ми в разтворения дом!

Боя се, но не мога да се спра!

Малволио!

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

На вашите услуги

съм, господарко!

ОЛИВИЯ

Бързо настигнете

нахалстващия пратеник на княза!

Вземете този пръстен! Той насила

ми го остави. Вий му го върнете!

Да храня господаря му не бива

с надежди празни. Аз не съм за него.

Ако младежът дойде утре тука,

ще разбере причините. И бързо!

МАЛВОЛИО

След миг ще го настигна, господарко

Излиза.

ОЛИВИЯ

Замаях се! Дано, мой хладен разум,

не те измами външната съблазън!

Съдба, човек е слаб, за да решава.

Каквото кажеш ти, това да става!

Излиза.

На морския бряг.

Влизат Антонио и Себастиан.

АНТОНИО

Защо не останете още при мен? Или нека поне ви придружа!

СЕБАСТИАН

Не, Антонио, благодаря ти. Над мене светят мрачни звезди и пагубността на моята съдба може да повлияе и на твоята. Моля те, остави ме да нося сам бедите си — ще бъда лоша отплата за твоята привързаност, ако стоваря някоя от тях върху теб.

АНТОНИО

Кажете ми поне къде отивате!

СЕБАСТИАН

И това не мога, защото тръгвам без определена цел. Но забелязвам в тебе чудесната черта на скромността, която те възпира да изтръгнеш от мен онова, което бих искал да запазя за себе си. И тъкмо затова се чувствам задължен от възпитанието да ти се открия. Знай, Антонио, че макар да се наричах досега Родриго, истинското ми име е Себастиан. Аз съм син на оня Себастиан от Митилин 19 19 Митилин — главен град на остров Лесбос. , за когото ми каза, че си чувал. Той остави две деца — мене и сестра ми, — родени в един и същи час. О, защо не пожела небето да ни даде и едновременна смърт! Но ти измени всичко, като ме измъкна от пенестите вълни цял час след като те бяха погълнали сестра ми.

АНТОНИО

О, горката!

СЕБАСТИАН

Една девойка, за която — макар да си приличаме много с нея — мнозина казваха, че е красива. Аз, разбира се, не можех да вярвам изцяло на възторзите от нейната външност, но колкото до душата й, смея да заявя, че и завистта дори беше принудена да я признае за прекрасна. Морето я погълна, но напразно очите ми се опитват да удавят в солените си води спомена за нея!

АНТОНИО

О, колко сте нещастен! Простете ми, моля ви, за скромния прием.

СЕБАСТИАН

Не, ти ми прости за грижите, които ти създадох!

АНТОНИО

Ако не искате да убиете един, който ви обича, позволете ми да бъда ваш слуга!

СЕБАСТИАН

Ако ти не искаш да убиеш един, когото си спасил, не настоявай! Гръдта ми прелива от нежност, а аз тъй приличам по нрав на майка си, че още миг и очите ще ме издадат. Отивам в двореца на княз Орсино. Сбогом!

Излиза.

АНТОНИО

Да те закрилят всички божества!

Аз имам неприятели в двореца.

Ако не бяха те, не бих оставил

да ме очакваш дълго… Не, отивам!

За този момък, толкоз мил и драг,

бих срещнал най-жестокия си враг!

Излиза.

Улица в столицата.

Влизат Виола и Малволио.

МАЛВОЛИО

Не бяхте ли вие току-що при графиня Оливия?

ВИОЛА

Току-що, господине — с умерен ход успях да дойда само дотук.

МАЛВОЛИО

Графинята ви възвръща този пръстен, господине. Бихте ми спестили труда, ако си го бяхте взели обратно сам. Графинята ви моли да внушите на господаря си безнадеждната увереност, че тя не го желае. И още: тя каза да не сте дръзнали да идвате вече при нея освен за да й съобщите как князът е приел отблъсъка й. Вземете!