Уилям Шекспир - Венецианският търговец

Това ли съм заслужил? Грозен присмех?

Не ща да вярвам! Чаках друга участ!

ПОРЦИЯ

Осъденият, принце, рядко смята,

че право го е съдил съдията.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Какво тук пише?

Чете.

„Седем пъти в огън бях,

седем пъти туй разбрах:

Следвай разума без страх,

а бъди с мечтите плах.

Много хора с горд замах

гонят сенки и за тях

стават като мен за смях.

В път обратен вдигай прах

и прости тоз малък грях,

че над теб се подиграх.“

О, и век да чакам тук,

краят няма да е друг!

Малко ли ми бе това —

една глупава глава,

та сега, о, богове,

трябва да се връщам с две?

Сбогом, ангел мой. До смърт

клетвата ще пазя твърд!

Излиза със Свитата си.

ПОРЦИЯ

…Така молецът каза на свещта.

Тез мъдреци уж знаят сто неща,

но нещо щом потрябва да решат,

успяват безотказно да сгрешат!

НЕРИСА

Тя, старата пословица си знае:

бесило ли, венчило ли — съдба е!

ПОРЦИЯ

Е, да. Спусни завеската, Нериса!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Къде ли господарката се дява?

ПОРЦИЯ

Тя дява се, приятелю, тъдява.

СЛУГА

Простете, господарко!… Вън пред входа

пристигнал е венецианец млад

да извести, че вашият палат

ще бъде посетен от този, чийто

слуга бил той и от чието име

донесъл е веществени привети,

което значи, думи на поети,

скрепени с дарове. За пръв път виждам

любовен пратеник със толкоз чар.

Предшествува той своя господар,

тъй както чист априлски ден долага,

че лятото разкошно е на прага!

ПОРЦИЯ

Достатъчно! Предчувствам, ще ми кажеш,

че е красавец като теб. Нериса,

върви след мен — жадувам да узная

кого предшества нежният вестител,

разхвалван тъй от тоз приятел тук!

НЕРИСА

Басанио! Не може да е друг!

Излизат.

Улица във Венеция.

Влизат Соланио и Салерио.

СОЛАНИО

Какво ново към Риалто?

САЛЕРИО

Още се говори, че един от корабите на Антонио — и то със скъпа стока — е претърпял крушение при Гудуинските плитчини 37 37 Гудуински плитчини — пясъчни плитчини в устието на Темза, където често са ставали корабокрушения. — май че тъй ги наричат англичаните — едни опасни пясъци, в които лежат погребани скелетите на много горди съдове. Та това е новото, ако кума Мълва е жена, на която може да се дава вяра.

СОЛАНИО

Бих желал този път да излезе по-лъжлива от всички кумици, дето си хрупкат сладко маковите сладкиши, а се правят пред съседките, че ронят горчиви сълзи по третия си мъж! Но работата е в това, — казано без много заобикалки и направо към целта — че нашият Антонио, честният Антонио — о, ако можех да намеря дума, която да придружава достойно името му…

САЛЕРИО

Е, стига толкова! Казвай, каквото ще казваш, до края!

СОЛАНИО

Краят е, че Антонио е загубил нещастния си кораб!

САЛЕРИО

И дай боже, това да е краят на нещастията му.

СОЛАНИО

Да кажа бързо „амин“, че току-виж дяволът прекосил молитвата ми! Ей го, иде самолично!

Влиза Шейлок.

Е, Шейлок, какво ново в търговския свят?

ШЕЙЛОК

Вие сте знаели — и то отлично, по-отлично от всички! — че дъщеря ми се готви да хвръкне от къщи!

САЛЕРИО

Разбира се. Аз дори познавам шивача, който й уши крилцата.

СОЛАНИО

Но и ти, Шейлок, не може да не си знаел, че щерка ти се е оперила. А едно пиле, щом се опери, излита от гнездото!

ШЕЙЛОК

Тя ще бъде осъдена за това на вечни мъки!

САЛЕРИО

Непременно, ако дяволът й бъде съдник!

ШЕЙЛОК

Моята собствена плът и кръв да въстава!

СОЛАНИО

Собствена? Не думай, стара мършо! На тези години и още въстава?

ШЕЙЛОК

Казвам „плът и кръв“ за дъщеря си, много добре разбирате!

САЛЕРИО

Че от твоята до нейната плът има разлика, колкото от катрана до слоновата кост, а пък кръвта ти прилича на нейната, колкото бледото рейнско на червеното бургундско. Ти я кажи друго: вярно ли е, че Антонио е претърпял загуби по морето?

ШЕЙЛОК

Ай, това е второто ми нещастие! Този фалирал разсипник, този прахосник, който сега не смее да си покаже носа на Риалто, а преди, просякът му с просяк, се перчеше издокаран по тържището! Да помни полицата си! Той ме наричаше лихвар — да помни полицата! Даваше в заем пари само от християнска любов — да помни полицата!

САЛЕРИО

Все пак сигурен съм, че и да изпусне срока, ти няма да му искаш месото я! За какво би ти послужило?

ШЕЙЛОК

За стръв, да ловя риба с него! Щом не го бива за храна, поне да нахрани мъстта ми! Той петнеше името ми на всяка крачка и ми е намалил доходите най-малко с половин милион! Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми, оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми, охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите. И защо? Защото съм бил евреин! Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим? Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и в това! Ако християнин бъде оскърбен от евреин, на какво го учи християнското му смирение? На мъст! Тогава, щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка? Пак мъст, нали! Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви! И ще гледам да надмина учителите си!