Какво? Пак маски? Джесика, внимавай!
Вратите залости и щом дочуеш
на барабана тътена безумен
и писъците котешки, които
издават кривошиите флейтисти,
да не посмееш да ми се надвесваш
над уличката, за да гледаш тия
навапцани маймуни християнски!
На строгата ни къща ти веднага
ушите затвори, за да не влиза
глъчта на веселбата им във нея.
Във посоха на Якова кълна се,
не ми е до гощавки тази вечер!
Но ще вървя!… Ти бягай, съобщи им,
че скоро идвам!
ЛАНЧИЛОТО
Бягам, господине!
А ти, красавице, следи отгоре:
християнин виждам аз,
идващ по еврейски час!
Излиза.
ШЕЙЛОК
Какво, какво ти каза този смахнат
израстък от Агариното племе 33 33 „…от Агариното племе…“ (библ.) — Агар е била египтянка, робиня на Авраама. Тя добила от него син, Исмаил, и жената на Авраама, Сара, прогонила майката и детето, от което произлязло враждебното на евреите исмаилтянско племе.
?
ДЖЕСИКА
Сбогува се. Това и нищо друго.
ШЕЙЛОК
Глупакът не е лош, но лапа лъвски,
в труда е охлюв, а пък денем спи
със сън на язовец. Под своя покрив
не искам търтеи. Да се омита!
И то при тоз, комуто пожелал бих
по-бързо заема си да прахоса!
Разбрано, Джесика? Сега си влез
и изпълни каквото ти заръчах!
Аз може би веднага ще се върна.
„Покрито мляко котки го не лочат!“ —
прастара мъдрост, но и днес на почет!
Излиза.
ДЖЕСИКА
Добър ти път! Щом спусне се нощта,
ти щерка ще загубиш, аз — баща!
Излиза.
Пак там.
Влизат, маскирани, Грациано и Салерио.
ГРАЦИАНО
Лоренцо каза тук, под тази стряха
да чакаме.
САЛЕРИО
Но вече закъснява.
ГРАЦИАНО
А влюбените винаги преварват
уречения час!
САЛЕРИО
Но десет пъти
по-бързо хвърка гълъбът любовен,
когато е да свърже нова връзка,
отколкото когато по привичка
поддържа само вярност обещана.
ГРАЦИАНО
Така си е. Кой става от гощавка
тъй гладен, както сядал е на нея.
И де било е кон да се завръща
по дългия, известен вече път
с галопа огнен, който е показал
при тръгването. Да, при всяко нещо
изпитваната в гоненето жажда
с достигането бързо се охлажда.
Как, без да мисли, като млад прахосник,
се впуска в път накиченият кораб,
целуван от въздушната стихия,
и как след бурите с таз хищна стерва,
завръща се дома разбит, ограбен,
цял в дрипи и с изскочили ребра!
Влиза Лоренцо.
САЛЕРИО
Лоренцо иде. Ще говорим после.
ЛОРЕНЦО
Приятели, забавих ви, простете!
Виновни са делата ми, не аз.
Когато вий девойки ще крадете,
ще ви платя с търпение тогаз.
Елате по насам. Във този дом
живее израилският ми татко.
Хей! Има ли там някой? Обади се!
Горе се показва Джесика в момчешки дрехи.
ДЖЕСИКА
Кой вика? Кои сте вий? Отговорете,
макар да зная чий е този глас.
ЛОРЕНЦО
Това съм аз: Лоренцо, твоят скъп!
ДЖЕСИКА
Лоренцо — да. Мой скъп — и туй е вярно.
Но аз дали съм скъпа на Лоренцо?
ЛОРЕНЦО
И още как! Виж, казват го звездите
и твоята душа го потвърждава!
ДЖЕСИКА
Дръж туй сандъче! Струва си труда.
Добре е, че не можеш да ме видиш.
Срамувам се от тази си премяна.
Но любовта е сляпа — който люби,
не вижда прелестните лудории,
които върши. Купидон 34 34 Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.
самичък
навярно би поруменял от свян,
да би ме зърнал в тез момчешки дрехи!
ЛОРЕНЦО
Ела! Ще носиш факлата пред мен.
ДЖЕСИКА
Какво? Сама да светя на срама си?
Любими, той и тъй е твърде явен
и по-добре да го държим във сянка!
ЛОРЕНЦО
Бъди спокойна, крие те чудесно
тоз пажески костюм. Не се бави,
че, виж, нощта се готви да побегне,
а у Басанио ни чака празник!
ДЖЕСИКА
Минута само, да се позлатя
със повечко дукати, и пристигам.
Скрива се.
ГРАЦИАНО
Кълна се в маската си, туй девойче
е всичко друго, само не еврейка!
ЛОРЕНЦО
А аз пък се кълна, че я обичам!
Тя умна е, доколкото разбирам;
красива, ако взорът ме не лъже;
и вярна, както с дело го доказва;
и точно тъй красива, вярна, умна,
в душата ми ще царствува навеки!
Влиза Джесика.
А, мила, ти си тук? Напред тогаз.
Маскираните чакат само нас!
Излиза заедно с Джесика и Салерио.
Читать дальше