Уилям Шекспир - Венецианският търговец

СОЛАНИО

Възможно.

Но пръв път съм свидетел на такава

чудата смес от чувства разнородни,

каквато днеска кучият евреин

издаде в своите вопли из града:

„О, мойто чадо! Моите дукати!

Открадната! О, крадлата! И то

от християнин! О, дукати мои

от християните! Закона! Съд!

Една — не, две! — торбички със дукати!

И два брилянта! Те са върху нея!

О, дъще! Дръжте я! О, чадо мое!

Торбичките ми! Дъщеря ми! О!“

САЛЕРИО

И рой хлапета тичат подир него

със вик: „Торбичките му! Дъщеря му!“

СОЛАНИО

Но своя срок Антонио да помни,

че току-виж платил за всичко туй!

САЛЕРИО

Сега се сетих: със един французин

говорих преди ден и той ми каза,

че наш търговски кораб бил потънал

в ръкава, който Франция дели

от Англия. Помислих си дали

не е пък на Антонио и тайно

помолих се да бъде нечий друг.

СОЛАНИО

Все пак за туй ще трябва да му кажем,

но тъй, че новината да смекчим.

САЛЕРИО

Разбира се — друг, толкоз благороден

търговец не е раждала земята!

Аз чух го как с Басанио прости се.

Басанио му казваше, че няма

да се забави, а пък той отвърна:

„Недей заради мене да избързваш

с делата си, Басанио, стой там,

додето те съзреят. И не давай

на спомена за полицата никак

да помрачава леките ти дни!

Бъди изпълнен с веселост и нека

насочени са твоите мисли само

към нежните прояви на любов,

които там ще сметнеш за уместни!“

Тъй каза и с очи уголемени

от сълзите, извърна се неловко

и гърбом, странно някак си му даде

ръката си. И тъй се разделиха.

СОЛАНИО

Да, мисля, че едничка тази дружба

го свързва със живота. Но да идем

скръбта му да прогоним с дума блага!

САЛЕРИО

Разбира се! Да тръгваме веднага!

Излизат.

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влиза Нериса, съпроводена от Слуга.

НЕРИСА

Откривай бърже! Принцът арагонски

положи вече клетва и се готви

към избор да пристъпи незабавно!

Тръбен звук. Влизат Арагонският принц и

Порция, следвани от Свитите си.

ПОРЦИЯ

А туй са, благородни принце, трите

ковчежета. Улучите ли вие

това, в което скрит е моят образ,

веднага ще празнуваме венчавка;

при неуспех обаче пак тъй бързо

ще трябва да заминете оттук.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Синьора, аз положих тройна клетва:

във случай че съдбата измени ми,

най-първо никому да не разкрия

кое от тез ковчежета избрал съм;

след туй, докато жив съм на земята,

да не помисля вече за женитба;

и, най-подир, оттук да отпътувам

без дума повече.

ПОРЦИЯ

Да, тази клетва

е длъжен да положи всеки, който

решил е да рискува много нещо

за нещо толкоз малко като мен.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

И аз ще го рискувам, честно слово!

Какво? До злато и сребро — олово?

„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

Съгласен, но поне да бе красиво,

а то олово тягостно и сиво!

Да видим златото. Е, туй е друго:

„Във мене ще намериш, което иска всеки.“

Но да не би таз дума „всеки“ тука

да означава паплачта неука,

която вижда видимото само

и вместо да прониква в същността,

като глупачка-лястовичка слепва

гнездото си отвънка, по стените,

изложени на всеки дъжд и вятър?

Не, аз не ща мечтата на такава

необразована и низка гмеж!

Да видим ти какво ще ми дадеш,

съкровищниче сребърно. Аха:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

Чудесно казано! Не е ли срамно

величие да гониш, без да имаш

печата, че достоен си за него?

Във гордост незаслужена не бива

да се намята никой! Ако служби

купуваха се само със заслуги

и почести добиваха се само

по честен начин! О, тогава колко

от тез, които чакат гологлави,

вървели биха със глави покрити!

И колко, дето днеска заповядват,

се биха подчинявали! От много

простащина нахална би било

очистено зърното благородно

и много благородство срамежливо

би блеснало сред измета на дните

за нова чест!… Но изборът ме чака:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

И аз го взимам! Дайте ми ключето,

за да отхлупя жребия си!… Ето!

ПОРЦИЯ

Тъй дълга реч за тъй нещастен избор!

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Какво е туй? Един изплезен урод,

подаващ лист, предназначен за мен!

О, колко е далеч това плашило

от вас, синьора, и от всички мои

надежди и действителни достойнства!

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“