Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

Пак там.

Влизат отец Евънс и Семпъл.

ОТЕЦ ЕВЪНС

Пягай пързо и намери дома на доктор Кайус! Там живее една осопа, на име мистрис Скокли, която е на него като пазачка или павачка, или готвачка, или перачка, или миячка…

СЕМПЪЛ

Добре, ваша милост!

ОТЕЦ ЕВЪНС

Допрето иде сега. На нея ще да предадеш това писмо! Тя е много плизка с мистрис Ана Пейдж и писмото я замолва да вземе при сърцето си и подпомогне намеренията на твоя господар по отношение на въпросната девойка. Попързай, а пък аз ще ида да си довърша опяда. Накрая ще има япълки и сиренце!

Излиза.

Стая в хана „При Жартиерата“.

Влизат Фалстаф, Хазаинът, Бардолф, Ним, Пистол и Робин.

ФАЛСТАФ

Ей, кръчмарю! Ей, хазаино на жартиерите!

ХАЗАИНЪТ

Какво ще заповядаш, веселяко тлъсти? Удостои ме с няколко мъдри и учени слова.

ФАЛСТАФ

Мисля, кръчмарю, че тази моя свита трябва да бъде посвита. Ха-ха! Ще освободя тоя-оня.

ХАЗАИНЪТ

Крайно време беше, сладур! Дай им пътя, Херкулесе! Да си обират крушите! фют, фют!

ФАЛСТАФ

Така де! Тука харча десет фунта седмично!

ХАЗАИНЪТ

Защото си цар, цезар и кайзер! Добре, ще взема Бардолф да точи и разнася пивото. Какво ще кажеш, Хекторе сладурски!

ФАЛСТАФ

Вземай го, кръчмарю!

ХАЗАИНЪТ

Казана дума — хвърлен камък!

Към Бардолф.

Тръгвай с мен, малкият! Да те видя как ще пениш яката на пивото и как ще сипваш вар в киселяка! Не обичам много думи! Хайде!

Излиза.

ФАЛСТАФ

Припкай след него, Бардолф! Кръчмарството е славен занаят! От вехт плащ — нова престилка, от дърт разбойник — млад кръчмар! Поемай! Adieu!

БАРДОЛФ

Цял живот съм мечтал за такъв занаят! Парици ще натрупам!

Излиза.

ПИСТОЛ

Със чепа ще скрибуцаш, низък червей?

НИМ

Заченали са го във фиркано състояние и това му се

е вродило в афектите!

ФАЛСТАФ

Добре че се отървах от този огнен змей! Съвсем я беше ударил през просото с кражбите. То бива, бива, ама беше станал като калпавите певци — паузи не признаваше!

НИМ

Човек като краде, не бива да се афектира дотам!

ПИСТОЛ

„Краде“? О, грубост! Казвай: „присвоява“!

ФАЛСТАФ

Работата е, момчета, че съм съвсем обосял.

ПИСТОЛ

И мярна се петата на Ахила!

ФАЛСТАФ

Няма как! Трябва да измъдрим нещо, да изръсим някого!

ПИСТОЛ

Щом чу го, гарванчето клюн разчекна!

ФАЛСТАФ

Кой от вас познава мистър Форт, тук, от Уиндзор?

ПИСТОЛ

Знам този мъж — богат и знатен той е!

ФАЛСТАФ

Щом е тъй, честни мои пиленца, ще ви кажа какво имам на сърцето.

ПИСТОЛ

Два пуда лой, какво ще имаш друго!

ФАЛСТАФ

Без духовитости, Пистол! Лошото е, че макар да съм дебел, пак съм ужасно изтънял. Затова въпреки мазнините си мисля да понамажа, като атакувам женичката на този Форт. Забелязал съм я: дири разговор с мен, любезничи, хвърля обещаващи погледи. Не съм вчерашен и разбирам, че дори когато е най-малко любезна с мен, думите й, преведени на английски, означават: „Аз принадлежа на сър Джон Фалстаф!“

ПИСТОЛ

И преводачът ще я преведе

от пътя прав до знае се къде!

НИМ

Дълбоко е пуснал котва! Улучил й е афекта!

ФАЛСТАФ

А казват, че тя държала кесията на мъжа си и че тази кесия била натъпкана с цяла армия златни ангели.

ПИСТОЛ

Тогава, за да я превземеш, ти

три армии от дяволи прати!

НИМ

Тези ангелчета, като им чуя десетшилинговия хор, много афективно ми действат!

ФАЛСТАФ

Аз тук извъртях едно писъмце за нея. И второ подобно за съпругата на Пейдж, която преди малко хвърли едно око на познавачка върху всички достойнства на телосложението ми. Усетих как царственият ми търбух се позлатяваше от лъча на погледа й…

ПИСТОЛ

Изгря над торището слънце златно!

НИМ

Афектна поезия!

ФАЛСТАФ

Тя подложи на такова жадно изследване моята външност, че страстният пламък на очите й ме изгаряше като запалително огледало! Ето писмото за нея. И тя като другата държи паричките на мъжа си. Цяла област от Гвиана 19 19 Гвиана — област в Южна Америка; намек за разказите на завоевателя сър Уолтър Райли, описващи неговите пътувания към Новия свят. — само злато и съкровища! И двете ще бъдат мои банки и аз ще съумея да ги доведа до банкрут! Едната ще ми бъде Източната Индия 20 20 „…Източната Индия… …Западната Индия…“ — „Източна Индия“ се наричала по Шекспирово време днешна Индия, а „Западна Индия“ — източният бряг на американския континент с принадлежащите към него острови. , а другата — Западната Индия, и моя милост ще ги изцежда и двете!