Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

ХАЗАИНЪТ

Хайде, момчета! Хайде, сладури! Ще се дигаме ли?

ПЕЙДЖ

Идем! Макар че, мен ако питате, по-смешно ще бъде, ако се бият без шпаги, само с думи!

Хазаинът, Плиткоу и Пейдж излизат.

ФОРТ

Ако Пейдж е такъв глупак, че да се осланя на една слаба жена, аз не мога да стоя тъй спокоен! Тя е била с него у Пейдж и кой знае какви са ги вършили там! Ще я видим тая работа! Под чуждо име лесно ще изпитам тоя Фалстаф. Ако излезе, че е невинна, трудът ми няма да е напразно — ако пък излезе другото, трудът ми ще е тъкмо намясто!

Излиза.

Стаята на Фалстаф в хана „При Жартиерата“.

Влизат Фалстаф и Пистол.

ФАЛСТАФ

Не, нито пукнато пени 40 40 Пени — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга. !

ПИСТОЛ

Тогава мидата на този свят

със меча си ще трябва да отворя!

ФАЛСТАФ

Отваряй я с каквото щеш, но от мен няма да получиш нито пени! И без това дълго те търпях да правиш заеми срещу доброто ми име. На три пъти съм дотягал на приятелите си, да те отървавам, тебе и твоя съдружник Ним, и ако не бях аз, сега да надзъртате и двамата иззад решетките като двойка песоглавци в клетка. Вече ми е запазено място в пъкъла, задето съм ви препоръчвал на свои приятели благородници като страшни бойци и честни хора. А когато мистрис Бриджет си загуби дръжката на ветрилото, кой се закле, че тя не е у тебе?

ПИСТОЛ

И ти от дръжката си взе удръжката!

ФАЛСТАФ

И с право, разбойнико, с пълно право! Ти какво искаш, да си рискувам безсмъртната душа така, даром? Стига си ми висял на врата, не съм ти бесилката, дето те чака! Дири другаде пари! Едно остро ножче и една добра навалица 41 41 „…едно остро ножче и една добра навалица…“ — намек за техниката на уличните крадци: парите по времето на Шекспир се носели не в джоб, а в торбички, окачени на кръста. — това ти стига. Хайде, препускай към замъка си в квартала на крадците! Нямало да носи писмата ми, негодник такъв! Честта не му позволявала! На теб ли бе, бездно от низост, когато дори аз едва-едва успявам да се задържа на ръба на почтеността. Да, аз, аз, аз самият понякога се виждам принуден да потисна своя страх Божи и под напора на нуждата да свия знамето на честността си за по-добри времена; дори на мен понякога ми се налага да поизлъжа, да поизмамя, да позадигна, а той, негодникът, ще ми скрива своите дрипи на мизерен просяк, муцуната си на пладнешки разбойник, псувните си на дърт къркач и хвалбите си на площаден шарлатанин под наметалото на честта? Ти ли бе? Ти ли?

ПИСТОЛ

Разкаях се. Нима ви туй не стига?

Влиза Робин.

РОБИН

Сър, една жена иска да говори с вас

ФАЛСТАФ

Разрешавам й да се приближи!

Влиза мистрис Скокли.

МИСТРИС СКОКЛИ

Добро ви утро, ваше благородие!

ФАЛСТАФ

Добро утро, драга ми госпожо!

МИСТРИС СКОКЛИ

Ах, ваша милост, каква ти госпожа съм аз!

ФАЛСТАФ

Тогава „девойка“.

МИСТРИС СКОКЛИ

Толкоз девойка, Бога ми, колкото е била майка ми, като ме е раждала!

ФАЛСТАФ

Винаги съм вярвал на клетвите. Е, какво те носи при мене?

МИСТРИС СКОКЛИ

Желае ми се да удостоя ваша милост с няколко думи.

ФАЛСТАФ

С няколко хиляди, ако щеш, красавице! А пък аз ще те удостоя с изслушването им.

МИСТРИС СКОКЛИ

Мистрис Форт…

Поглежда към Пистол и Робин.

…Елате по-насам, сър!… Та, казвам, живея у доктор Кайус.

ФАЛСТАФ

Добре. И после? Какво „мистрис Форт“?

МИСТРИС СКОКЛИ

Да, точно тъй, както го казахте… Моля ви, сър, елате по-насам!

ФАЛСТАФ

Бъди спокойна, жено, никой няма да ни чуе. Това са мои хора.

МИСТРИС СКОКЛИ

Така ли? Тогава да ги благослови Бог и да ги стори и свои!

ФАЛСТАФ

Та значи „мистрис Форт“?… Какво щеше да ми кажеш за нея?

МИСТРИС СКОКЛИ

Само най-добри неща, вярвайте ми, сър! Ах, божичко, божичко, вие сте били ужасен съблазнител! Да ви прости бог, както и на всички нас, грешните!…

ФАЛСТАФ

„Мистрис Форт“?… Карай нататък де! Мистрис Форт — тя какво?…

МИСТРИС СКОКЛИ

Ами, че то, направо казано, работата е такава: вие тъй сте я симпатизирали, да се смаеш просто! И най-хубавият кавалер, от тези, дето тук гъмжи от тях през лятото, когато дворът се премества в Уиндзор 42 42 „…когато дворът се премества в Уиндзор…“ — Уиндзорският замък — на 30 км. западно от Лондон, на десния бряг на Темза — бил лятна резиденция на английските крале. , не може я симпатизира така! А пък са идвали рицари, лордове, благородия от най-изпрефинтените, с каляски! Ако щете, вярвайте, ей така идеха — каляска подир каляска, писмо подир писмо, пък подаръци — като река! И такива едни парфунтирани, истински мускус 43 43 мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията. ! — и шумолят, шумолят — само злато и коприна, свят да ти се завие! И все с едни алигантни фразеологии в кутиите. Пък вина, пък сладкиши — то скъпо, то красиво! — няма женско сърчице да им устои! Ама тя, индиферентно от това — не! Ако щете вярвайте, хич не ги и поглеждаше! На, и на мен тази сутрин ми предложиха цяла дузина златни ангелчета. Но аз тези ангели не ги и поглеждам, ако са, дето се казва, по оная част, освен когато са с честни намерения. Та казвам ви, и най-красивият от всички тях не можа да я накара даже само да сръбне от една чаша с него. А пък бяха до един графове, какви ти графове — имаше и гвардейци! Но тя, пак ви казвам, не им обърна никакво впечатление!