Уилям Шекспир - Веселите уиндзорки

ПЕЙДЖ

На този китайски лъжец 35 35 „…китайски лъжец…“ — в епохата на Възраждането покрай фантастичните разкази на европейските пътешественици самите обитатели на Далечния изток несправедливо се сдобили със славата на лъжци. вяра не давам, ако ще и сам градският свещеник да ми го препоръча!

ФОРТ

Видя ми се разумен човек.

Мистрис Пейдж и мистрис Форт излизат напред.

ПЕЙДЖ

Как сме, Мег?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

А ти къде си тръгнал, Джордж? Виж какво…

Отиват встрани, говорейки.

МИСТРИС ФОРТ

Какво има, Франк? Защо си така мрачен, мили?

ФОРТ

Аз — мрачен? Съвсем дори не съм мрачен! Върви, върви си вкъщи!

МИСТРИС ФОРТ

Пак някаква муха ти е влязла в главата!… Да вървим, мистрис Пейдж!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Ида… Ще си дойдеш ли за обяд, Джордж?

Влиза мистрис Скокли.

Настрани, към мистрис Форт.

Я кой се задава! Тя ще отнесе посланията ни на жалкия рицар.

МИСТРИС ФОРТ (настрани, към мистрис Пейдж)

И аз си мислех за нея. Тъкмо за тази работа е!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Здравейте, мистрис Скокли! При дъщеря ми ли?

МИСТРИС СКОКЛИ

При нея, госпожо. Как е тя, милинката ми?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Елате с нас и ще я видите! И ние имаме нещо да ви кажем.

Излиза заедно с мистрис Скокли и мистрис Форт.

ПЕЙДЖ

Е, мистър Форт?

ФОРТ

Чухте ли какво ми разказа този мошеник?

ПЕЙДЖ

Да. А вие чухте ли какво другият разказа на мен?

ФОРТ

Мислите ли, че има нещо вярно в думите им?

ПЕЙДЖ

Ами! Негодници! Да вървят по дявола! Не вярвам рицарят да е стигнал дотам. Кои го обвиняват, че задирял жените ни? Двама бивши негови слуги! Натирил ги е и те сега искат да му платят.

ФОРТ

Настина ли са били негови хора?

ПЕЙДЖ

Разбира се!

ФОРТ

Тогава още по-зле! В „Жартиерата“ е отседнал, нали?

ПЕЙДЖ

Да. И ако е решил да съблазнява жена ми, прав му път! Каквото получи от нея освен остри думи, нека падне върху моята глава!

ФОРТ

Не че се съмнявам в жена си, но не бих им позволил да се срещат. И прекалената доверчивост не е добра. Не ми се ще нищо да пада или пораства на главата ми!

Влиза Хазаинът на „При Жартиерата“.

ПЕЙДЖ

Ха, ето го и този дърдорко, хазаинът на „Жартиерата“! Когато е тъй весел, или главата му е пълна с вино, или кесията — с пари… Как си, кръчмарю!

ХАЗАИНЪТ

А ти как си, мой човек! Ама си ми из контен, сладур!… Ей, кабалеро, ей, съдниче градски!

Влиза Плиткоу.

ПЛИТКОУ

Ида, хазаино, ида!… Добро утро, хиляди пъти добро утро, мистър Пейдж! Тръгвайте с нас, драги! Готви се отлична забава!

ХАЗАИНЪТ

Кажи му я, Темиде 36 36 „…Темиде…“ (митол.) — Темида е гръцката богиня на правосъдието. Тук Хазаинът на „При Жартиерата“ употребява името й в мъжки род. градски! Кажи му я, мой човек!

ПЛИТКОУ

Ще има дуел, сър! Между отец Хю, уелския 37 37 „…Уелския…“ — уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона. пастор, и месьо Кайус, френския доктор!

ФОРТ

Драги ми кръчмарю, две думи само…

ХАЗАИНЪТ

Думай, мой човек! Казвай, сладур!

Разговарят встрани.

ПЛИТКОУ (към Пейдж)

Ще дойдете ли с нас да погледате? Кръчмарят им е съдия и ги е пратил в различни посоки, защото пасторът не си играе. Чувайте каква шега сме им скроили!

Разговарят встрани.

ХАЗАИНЪТ

Само да му нямаш зъб за нещо на моя кабалеро?

ФОРТ

Не, честна дума! Имаш от мен кана греяно испанско, ако ме допуснеш при него и му кажеш — така, на шега — че се казвам Брод 38 38 „…Брод…“ — в оригинала има игрословица, противопоставяща истинското име на персонажа (Ford — англ. брод) и измисленото (Brook — англ. поток). В превода истинското име бе леко изменено, а измисленото заменено с друго, близко по звучене, за да се получи смисловото противопоставяне на „форт“ и „брод“. .

ХАЗАИНЪТ

Дадено! Ето ръката ми, сладур! Ще имаш в хана ми свободен достъп и отстъп. Добре ли го рекох? И ще ти викам Брод. Сър Джон е голям веселяк, ще видиш!… Тръгваме ли, сеньори?

ПЛИТКОУ

Тръгваме, хазаино!

ПЕЙДЖ

Казват, че французинът бил майстор на шпагата.

ПЛИТКОУ

Майстор — вятър! По този въпрос аз бих могъл да ви кажа нещичко. Напоследък са въвели разни там „дистанции“, „пасадо“, „стокадо“ 39 39 Пасадо, стокадо (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят се водел там с мечове и щитове. и тям подобни измишльотини. А работата е в сърцето, мистър Пейдж! В това тука, тука! На младини аз такива юначаги като вас сам срещу четирима съм ги разгонвал с шпагата си като плъхове!