Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

представяйки Церера, че ще трябва

за туй да ти припомня, но не дръзнах,

предчувствайки гнева ти.

ПРОСПЕРО

Повтори ми:

къде остави тези негодяи?

АРИЕЛ

Те бяха, господарю, тъй загрети

от виното, че въздуха сечеха,

задето бил ги лъхал във лицето,

и ритаха земята, затова, че

целувала петите им; но планът

им беше все в ума! Тогава аз

задумках свойто тъпанче звънливо

и те като жребци неоседлани

взор впериха, наостриха уши

и муцуни навириха нагоре,

да душат сякаш музиката. Тъй,

като телци по майчино мучене,

те припнаха след мен през драки, шипки,

трънаци, гъсталаци и шубраци,

додето си направиха прасците

във драскотини целите. И тъй

оставих ги в жабясалото блато

край пещерата тук, до гуша в тиня

да скачат сред воня, по-силна даже

от тази на краката им!

ПРОСПЕРО

Чудесно!

Невидим остани, мой дух крилат,

и донеси от пещерата тука

купчина пъстри дрипи за примамка

на нашите крадци!

АРИЕЛ

Летя! Летя!

Излиза.

ПРОСПЕРО

Вродено зло, което по природа

не хваща възпитание! Напразно,

на вятъра положих толкоз мъки —

тъй както тялото му с възрастта

по-грозно става, нравът му и той

все повече загнива. Ала скоро

ще зареват и тримата!

Влиза отново Ариел , натоварен с пъстри и лъскави дрехи.

Добре.

Сега ги накачи по таз липа!

Той и Ариел остават, невидими.

Влизат Калибан , Стефано и Тринкуло , цели мокри.

КАЛИБАН

На пръсти, моля! Сляпата къртица

да не дочуе стъпка 32 32 „… Сляпата къртица да не дочуе стъпка…“ — израз, свързан с поверието, че къртицата притежавала много остър слух. ! Ний сме вече

до пещерата му!

СТЕФАНО

Чудовище, този твой дух, за когото казваше, че бил безобиден, добре ни разигра!

ТРИНКУЛО

Чудовище, аз цял смърдя на конска пикня и моят нос е безкрайно възмутен от това!

СТЕФАНО

И моят също! Чуваш ли, чудовище?

Внимавай, че ако изпаднеш в немилост пред мене…

ТРИНКУЛО

…ще станеш само на чудовища!

КАЛИБАН

Не се гневи на мене, господарю!

Наградата, която те очаква,

ще заличи във тебе всеки спомен

от тази злополука. Затова

не говори високо! Вред е тихо,

като че ли е нощ.

ТРИНКУЛО

Да, но загубихме бутилките си в блатото…

СТЕФАНО

Това е не само срам и позор, чудовище, но и неизмерима загуба…

ТРИНКУЛО

Която ме прави по-нещастен, отколкото това, че се намокрихме. И туй е все работа на твоя безобиден дух, чудовище!

СТЕФАНО

Аз моята бутилка ще си я извадя, па ако ще и до ушите да се изкалям!

КАЛИБАН

Кралю, по-тихо, моля! Туй е входът

на жилището му. Вмъкни се вътре

и щом извършиш туй добро злодейство,

тоз остров тук ще бъде твой навеки,

а Калибан, дорде е жив, ще лиже

нозете ти!

СТЕФАНО

Дай си ръката! Мислите ми почват да кръвясват.

ТРИНКУЛО

Крал Стефано! О, велики кралю и господарю! Виж какъв дрешник виси за тебе тук!

КАЛИБАН

Не се бави, глупако! Туй са дрипи!

ТРИНКУЛО

Мълчи, чудовище! От вехтошарска стока поне разбираме! О, велики Стефано!

СТЕФАНО

Смъкни тази мантия, Тринкуло! Кълна се в десницата си, аз ще я имам тази мантия!

ТРИНКУЛО

Ваше величество ще я има!

КАЛИБАН

Воднянката да го издуе този

глупак с глупак! Защо сте заламтели

за тези вехтории? По-напред

убийте го, че ако се събуди,

със сърбел от главата до петите

ще ни натрие кожите, в животни

ще ни превърне той!

СТЕФАНО

Спокойно, чудовище! Мадам Липа, този жакет не е ли моят?

Смъква един жакет от дървото.

Искате ли да ми направите един поклон с този клон?

ТРИНКУЛО

То не беше поклон, а циклон — нищо не остана по нея. Нашият крал, чудовище, е крал и друг път, личи си!

СТЕФАНО

Благодаря ти за шегата. Дръж една дреха! Остроумието не ще остава без награда, додето съм крал на тази страна. „Клон-циклон“ — добре намерено! На ти още една, от мене да мине.

ТРИНКУЛО

Ти ме мина мене, но нейсе! Чудовище, съблечи и ти оня клон — не се прави, че нямаш наклонност към чуждото!

КАЛИБАН

Не искам! Губим време и той, зная,

ще ни превърне в гларуси или пък

в маймуни нискочели!

СТЕФАНО

Протегни си лапите, чудовище! Помагай да отнесем всичко това до мястото, дето е бъчвата ми, или ще те прогоня от кралството си! Хайде, мъкни това!

ТРИНКУЛО

И това!

СТЕФАНО

И това също!

Шум от ловна хайка. Влизат духове в образи на ловджийски кучета, които се нахвърлят върху тримата, насъсквани от Просперо и Ариел.