Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

ще бъдеш ти добре възнаграден!…

Жестоко ти, Алонзо, се отнесе

със мен и дъщеря ми, подпомаган

от своя брат… Това сега те мъчи,

Себастиан!… А ти, мой родни братко,

кръв родна моя, който приласка

тщеславието в себе си, прокудил

роднинство и човечност; ти, ти, който;

замисляше с тогова — и затуй,

Себастиан, ти двойно се терзаеш! —

кралеубийство мерзко — и на тебе,

макар и да си изверг, аз прощавам!…

Разсъдъкът във тях приижда вече

и приливът му скоро ще залее

все още калния и тинест бряг

на мозъците им; а ни един

не ме е зърнал и не би могъл

да ме познае кой съм. Ариел,

иди във пещерата и върни се

със шапката и шпагата ми! Искам

да смъкна таз одежда и пред тях

такъв да се явя, какъвто бях —

милански княз!

Ариел излиза.

Побързай! Още малко,

и волен ще летиш.

Ариел влиза отново и пее, докато помага на Просперо да се преоблече.

АРИЕЛ

„Със пчелите смуча сок,

спя във мака сън дълбок,

сутрин мия се с млечок

и отлитам — свят широк, —

щом за есен дойде срок.

Весело време настава за мене

всичко ме среща със дъх и цъфтене!“

ПРОСПЕРО

Чудесно! Ще ми липсваш, Ариел,

но свобода все пак ще ти даря…

Добре! Добре! Тъй както си невидим,

сега литни до кораба им! Там,

във трюма му, ще свариш още спящи

моряците. Веднага събуди ги

и бързо тук докарай капитана

и боцмана! Без бавене! Лети!

АРИЕЛ

Аз въздуха пред себе си ще всмукна

и пулса ти преди да тупне дважди,

те тук ще са!

Излиза.

ГОНЗАЛО

Смърт, ужас, чудеса и страхотии

гъмжат навред! Всевишни, изведи ни

от този страшен остров!

ПРОСПЕРО

Гледай тука,

владетелю неаполски! Пред теб е

княз Просперо, когото ти прокуди

от княжеството му. За да повярваш,

че жив човек, не дух, със теб говори,

прегръщам те и от сърце приветствам

и теб, и всички тук!

АЛОНЗО

Дали си ти

човек или видение, от тези,

които напоследък си играят

със сетивата ми — това не знам,

но пулса на ръката ти усещам

от плът и кръв и щом видях те, чувствам,

постихна пристъпът ми, който бил е —

страхувам се — проява на безумство.

Но ако ти си та, това ще иска

престранна повест. Княжеството аз

възвръщам ти и моля те смирено:

прости ми злото! Ала как би могъл

да бъдеш жив и тук?

ПРОСПЕРО

Мой скъпи друже,

най-първо позволи ми да прегърна

почтената ти старост!

ГОНЗАЛО

Честна дума,

не смея да твърдя, че всичко туй

е истина!

ПРОСПЕРО

Вкусът на ястията,

с които този остров нагости ви,

ви пречи да повярвате в неща,

които са действителни. Здравейте,

приятели!

Настрани, към Себастиан и Антонио.

А върху двамца вас —

отлична благородническа двойка —

аз бих могъл да привлека гнева

на негово величество, като

ви улича в измяна, но не ми е

до приказки сега!

СЕБАСТИАН (настрани)

Самият дявол

говори със езика му!

ПРОСПЕРО

Не, не.

А колкото до теб, синьоре подъл —

когото „брат“ да назова, не мога,

защото вече туй би осквернило

устата ми, — прощавам ти за злото…

за всичките… като в замяна искам

таз власт, която — знам — и без това

си длъжен да ми върнеш.

АЛОНЗО

Ако ти

наистина си Просперо, кажи ни:

как тъй спасил си се и тук ни срещаш,

където ни изхвърлиха вълните

преди три часа само и където?

(о, колко остро ме прободе пак

това припомняне!) загубих своя

скъп Фердинанд?

ПРОСПЕРО

Съчувствам ви, кралю!

АЛОНЗО

Непоправима загуба, която

Търпението — знам — не ще успее

да издери!

ПРОСПЕРО

По-скоро вий, кралю,

не сте потърсили от него помощ —

при мъка като вашата, за мен

то беше благотворно!

АЛОНЗО

Като мойта?

ПРОСПЕРО

Да, също толкоз прясна и голяма,

при туй — уви! — без вашата възможност

за утешение, защото аз

загубих дъщеря си!

АЛОНЗО

Дъщеря си?

О, боже, колко дивна кралска двойка

те можеха да бъдат във Неапол!

За туй бих легнал в тинестото ложе,

където спи синът ми! Как, кога

загуби я?

ПРОСПЕРО

Във таз последна буря…

Но срещата ни тъй е удивила

присъстващите тук, че те не вярват

в правдивостта на своите очи

и сякаш мъчат се да глътнат разум

от въздуха. Но колкото и всички

от равновесие да сте излезли,

повярвайте, че тоз човек пред вас е

княз Просперо. Прогонен от Милано,

до този бряг, о който вий сега