Сидни Шелдън: Ако утрото настъпи

Иконом в ливрея отвори вратата на имението.

— Добър вечер, госпожице Уитни! — Икономът знае името ми. Добър знак ли е това? Или лош? — Позволете да взема палтото ви!

Върху скъпия персийски килим се стичаха капки вода от палтото й.

Той я поведе но мраморен коридор, който й си стори два пъти по-голям от този в банката. През ума на Трейси премина ужасяваща мисъл. О, божичко! Облеклото ми е неподходящо! Трябваше да си сложа роклята от Ив Сен Лоран! Щом пристъпи в библиотеката, почувства как по чорапогащника й от глезена нагоре се пусна бримка, в следващия миг се изправи лице в лице с родителите на Чарлс.

Чарлс Станхоуп Старши създаваше впечатление на суров човек, отдавна прехвърлил шестдесетте. Имаше вид на преуспяващ мъж и подсказваше как ще изглежда собственият му син след тридесетина години. Очите му бяха кафяви като на Чарлс, брадичката решителна, косата бяла и Трейси моментално се влюби в него. Изглеждаше идеален дядо за тяхното дете.

От майката на Чарлс лъхаше достолепие. Възниската й понаедряла фигура не й пречеше да изглежда величествена. Изглежда разумна и човек може да разчита на нея, помисли си Трейси. Ще стане великолепна баба.

Госпожа Станхоуп протегна ръка.

— Приятно ни е, че приехте поканата ни, скъпа. Помолихме Чарлс да ни остави за малко насаме. Нали нямате нищо против?

— Защо ще има нещо против? — обади се бащата на Чарлс. — Седнете… Трейси, нали?

— Да, сър.

Двамата седнаха на един диван срещу нея. Защо ме обзема чувството, че съм изправена пред инквизицията? В ушите й прозвучаха думите на собствената й майка: Слушай, рожбо, Господ никога няма да ти предложи нещо, с което да не можеш да се справиш. Разчитай преди всичко на себе си.

Първото, което направи Трейси, бе да се усмихне измъчено, защото почувства как в същия миг бримката плъзна нагоре чак до коляното. Опита се да я прикрие с ръка.

— И така — прозвуча прямият глас на господин Станхоуп, — вие и Чарлс желаете да се ожените.

Думата „желаете“ смути Трейси. Спомни си добре как Чарлс й бе казал направо, че ще се оженят.

— Да — отвърна Трейси.

— Отскоро се познавате с Чарлс, нали? — запита госпожа Станхоуп.

Трейси се опита да не се поддаде на обземащото я смущение. Права бях. Ще бъде истинска инквизиция.

— Все пак достатъчно дълго, госпожо Станхоуп, за да почувстваме, че се обичаме.

— Обич? — промълви господин Станхоуп.

— Ще бъда напълно откровена, госпожице Уитни — каза госпожа Станхоуп, — новината, която ни съобщи Чарлс, подейства на баща му и на мен като същински шок. — Тя се усмихна снизходително. — Убедена съм, че Чарлс ви е уведомил за Шарлот. — Тя долови появилото се върху лицето на Трейси изражение. — Разбирам. Двамата израснаха заедно. Винаги са били много близки, да, честно казано, всички очаквахме, че през настоящата година ще обявят годежа си.

Не беше необходимо да описва Шарлот. Трейси сама можеше да я опише. Живеела до тях. Богата, със същия произход като Чарлс. Учила в най-реномираните училища. Обичала конете, спечелила дори награди.

— Разкажете нещо за вашето семейство — предложи господин Станхоуп.

Божичко, също като на филмите, които прожектират след полунощ, помисли си обзета от силно безпокойство Трейси. Аз съм Рита Хейуърд, която се среща за първи път с родителите на Кари Грант. Имам нужда от някакво питие. В тези стари филми икономът винаги се притичва на помощ с поднос напитки.

— Къде сте родена, скъпа? — запита госпожа Станхоуп.

— В Луизиана. Баща ми беше механик. — Не се налагаше да казва всичко това, но не успя да се въздържи. Да вървят по дяволите тези хора. Тя се гордееше с баща си.

— Механик?

— Да. Създаде малко производствено предприятие в Ню Орлиънс и успя да го развие в доста голяма компания в неговата област. Когато баща ми умря преди пет години, с компанията се зае мама.

— Какво… произвежда тази компания?

— Изпускателни тръби и други автомобилни части.

Господин и госпожа Станхоуп се спогледаха и промълвиха едновременно:

— Разбирам.

Тонът им накара Трейси да застане нащрек. Докога ли ще изпитвам приятни чувства към тях, помисли си Трейси. Тя се взря в двете, станали й вече несимпатични лица и за свой ужас се разбърбори по възможно най-глупавия начин.

— Майка ми наистина ще ви хареса. Красива е, интелигентна и очарователна. Родена е на юг. Много е дребна, почти колкото вас, госпожо Станхоуп… — Думите на Трейси се проточиха и потънаха в потискащата тишина. После тя се изхили глуповато и смехът й заглъхна под втренчения поглед на госпожа Станхоуп.