Сидни Шелдън - Голо лице

— Анджели е болен и си е у дома — заяви нечий безплътен глас от другата страна. — Искате ли телефонния му номер?

— Да.

След малко вече разговаряше c Анджели. Беше го нагазил тежък грип, ако се съдеше по гласа му.

— Реших, че имам нужда малко да сменя обстановката за няколко дни — каза Джад. — Тръгвам утре сутринта. Исках да го съгласувам c вас.

Последва тишина, докато Анджели го обмисли.

— Мисля, че не е лоша идея. Къде ще ходите?

— До мотела в Гросинджър.

— Добре — каза Анджели. — Не се тревожете. Ще го съгласувам c Макгрийви. — Той се поколеба. — Научих какво е станало в кабинета ви предната нощ.

— Искате да кажете, че сте чули версията на Макгрийви — каза Джад.

— Успяхте ли да зърнете мъжете, които са се опитали да ви убият?

Поне Анджели му вярваше.

— Не.

— Изобщо нищо, което би могло да помогне? Цвят на кожата, възраст, височина?

— Съжалявам — отвърна Джад. — Беше тъмно.

Анджели кихна.

— Окей. Ще продължа да действам. Ще имам добри новини за вас, когато се върнете. И се пазете, докторе.

— Ще се пазя — обеща c признателен глас Джад и затвори телефона.

После се обади на работодателя на Харисън Бърк и накратко му описа ситуацията, в която се намираше Бърк. Нямаше друг избор, освен да го поместят в психиатрична клиника колкото е възможно по-скоро. След това телефонира на Питър. Обясни му, че се налага да напусне града за една седмица и го помоли да направи необходимото за Бърк. Питър се съгласи.

Беше изчистил всичко.

Това, което го безпокоеше най-много, беше че нямаше да се види c Ан в петък. И вероятно никога повече нямаше да я срещне.

Караше към апартамента си и си мислеше за Норман З. Муди. Беше наясно какво има наум Муди. Като съветваше Джад да се обади на всичките си пациенти, че ще отсъства от града, Муди проверяваше дали убиецът не е измежду пациентите на Джад и по този начин му подготвяше капан, използувайки Джад за примамка.

Беше го инструктирал да остави временния си адрес в телефонната централа и на портиера на блока, където живее. По този начин уведомяваше всички къде отива Джад.

Майк стоеше пред входа на блока. Поздравиха се.

— Утре заминавам малко на екскурзия, Майк — каза му Джад. — Ще уредиш ли да ми подготвят колата в гаража и да напълнят резервоара?

— Ще се погрижа за всичко, доктор Стивънс. В колко часа ще ви трябва колата?

— Тръгвам в седем.

Той усети погледа на Майк върху гърба си докато влизаше в сградата.

След като влезе в апартамента заключи вратите и внимателно огледа прозорците. Всичко изглеждаше наред.

Глътна две таблетки кодеин, съблече се и взе един горещ душ, като внимателно отпусна тялото си под струята; усещаше как напрежението бавно се отцеждаше от гърба и врата му. Лежеше в благословената разхлабваща вана и размишляваше. Защо Муди го беше предупредил да не допуска авария c колата по пътя? Защото очевидно това беше участъкът, където беше най-вероятно да го атакуват ли, по пустия път към Катскилс? И как можеше да му помогне Муди в такъв случай? Той беше отказал да сподели плановете си c Джад — ако въобще имаше план. Колкото повече оглеждаше ситуацията, толкова повече се убеждаваше че влиза сам в капана. Муди беше обяснил, че залага капан за преследвачите му. Но колкото пъти обмисляше думите на детектива, толкова повече се натрапваше очевидният извод: капанът е заложен за самия него. Но защо? Какъв интерес би имал Муди от смъртта му? Господи, помисли си Джад. Избрах съвсем случайно едно име от телефонния справочник на Манхатън и вече съм убеден, че ми желае смъртта! Станал съм параноик!

Усети как клепачите му започват да натежават. Таблетките и горещата баня си бяха свършили работата добре. Той се измъкна c усилие от ваната, внимателно подсуши разнебитеното си тяло c мъхестата хавлия и облече пижамата. Легна и нагласи електрическия будилник за шест. Катскилс 2 2 Catskills (англ.) — котешки умения. Б.пр. , помисли си той. Какво подходящо име. И потъна в дълбок и безпаметен сън.

Събуди се още на мига, в който звънна будилникът. Сякаш не беше имало никакво прекъсване на мисловния му процес, защото първата му мисъл след пробуждането беше Не вярвам в поредицата от съвпадения и не вярвам че един от клиентите ми е масов убиец. Следователно, или съм параноик, или се превръщам в такъв. Трябваше да се консултира c някой друг психоаналитик и то колкото е възможно по-бързо. Щеше да позвъни на доктор Роби. Съзнаваше добре, че това би означавало края на професионалната му кариера, но нямаше друг изход. Ако действително страдаше от параноя щяха да го пъхнат в психиатрична клиника. Дали Муди не подозираше, че си има работа c душевно болен? Не беше ли това причината да му препоръча ползуването на отпуска? Не защото вярваше, че някой го преследва със заплаха за живота му, а защото виждаше признаците на психическото разпадане? Може би най-мъдрият изход беше да послуша съветите на Муди и да замине за Катскилс за няколко дни. Като останеше сам за известно време без това бреме върху плещите си, той щеше да може спокойно да прецени състоянието си, както и да разбере кога точно разумът бе започнал да му изневерява, кога бе загубил нормалната преценка за обкръжаващия го свят. И когато се върнеше, щеше да си уреди среща c доктор Роби и да се постави под неговите грижи.