Как управителя - Приказка на еве (Приказка на еве)

Един управител заповядал веднъж да свикат всички негови поданици, за да поприказва с тях. Той взел един козел, заповядал да го вържат в храстите, а после да го заколят и да приготвят угощение.

Събрали се поданиците. Паякът дошъл най-късно от всички. Видял той вързания в храстите козел и извикал:

— О, управителю Татракпо, да стъкна ли огън?

В гората му се обадило ехото. А Паякът си рекъл: „Управителят ми отговори да стъкна огън“. Паякът извикал пак:

— Да поставя ли яденето на огъня?

И пак се обадило ехото.

Паякът заклал козела, сварил го и приготвил угощение. После отново попитал:

— Мога ли да опитам яденето?

Като взел отново ехото за отговор, паякът седнал на софрата, сложил цялото месо в дървено блюдо и захванал да яде. Като изял всичко, облизал блюдото така старателно, че в него се отворила дупчица.

След като се справил с яденето, паякът легнал да си почине. А през това време дошъл управителят и взел да търси козела. Той попитал паяка за козела.

— Че нали аз те питах мога ли да убия козела, да приготвя от него угощение и да го опитам и ти ми позволи. Ето аз опитах малко, после още малко и още, докато в паницата не остана нищо. Тогава облизах блюдото, а то се продупчи — отговорил паякът.

Разсърдил се управителят и рекъл, че за козела няма да вземе нищо от паяка, но за похабеното блюдо паякът трябва да му плати откуп: едно мъничко момиче, едно мъничко момче, конска опашка, неразвит кочан царевица, тояга с желязо на края и дебело боядисано въже.

Взел паякът да мисли как да намери всичко това; мислил, мислил, но нищо не можал да измисли. Най-сетне изкопал една малка лехичка и посял в нея царевица. След някое време отишъл паякът на полето, гледа — птицата Текле изкопава посева.

— Ах, хванал ли те! — извикал паякът.

— Какво се е случило? — попитала тя. Паякът отговорил:

— Аз продупчих блюдото на нашия управител, затова той иска от мене едно мъничко момиче, едно мъничко момче и други неща… но аз няма да му дам нищо, ти, Текле, ще направиш това вместо мен.

Отлетяла птицата. Когато снесла яйца в гнездото, на полето дошла една крава и неочаквано ги стъпкала. Птицата й рекла:

— Тъпчи ги по-внимателно!

Кравата много се зачудила.

— Аз изрових царевицата на паяка, той продупчил блюдото на управителя, а управителят поискал за това едно мъничко момиченце и… Но той не поиска да плати сам, а заповяда на мене. Но сега ти, краво, ще направиш това — рекла Текле.

Обърнала се кравата и си тръгнала. Стигнала до езерото и на езерото големи вълни я залели от глава до крака. Тогава кравата рекла:

— Бъди по-внимателно с мене! — И разправила на езерото как тя стъпкала птичите яйца, а птицата изровила царевицата в нивата на паяка, а паякът продупчил блюдото на управителя, а управителят… — Но аз нищо няма да правя — рекла кравата, — ти, езеро, ще направиш това вместо мен.

Дошла на езерото една жена, съблякла си дрехата, оставила я на слънцето и взела да се къпе. Обърнало се езерото към жената:

— Сега е твой ред да се разплащаш.

И разказало всичко за кравата, птицата, паяка и управителя. В тоя миг жената видяла, че по дрехата й, която тя сложила на хълмчето, пълзят термити. Зарадвала се тя, разказала им цялата история, а накрая добавила, че нищо няма да даде на управителя — нека вместо нея направят всичко термитите.

Дотичал един гущер, видял термитите и поискал да ги изяде. Термитите рекли на гущера, че той ще трябва да се разплаща с управителя.

Излязло на пътя едно момче да стреля с лък. Видяло гущера и искало да пусне стрела по него, когато изведнъж гущерът заговорил:

— Ти стреляш по мене, тогава нека дългът към управителя остане върху тебе.

Отишло момчето в къщи, натъжило се и седнало в къта. Помислила майката, че синът й е извършил някаква пакост, почнала да бие момчето. Момчето не заплакало, а казало на майка си, че сега дългът преминава върху нея.

Върнал се от работа мъжът на жената. Видял, че обедът не е готов. Взел да се кара на жена си и вдигнал ръка да я удари. А жената се зарадвала, че целия дълг към управителя сега ще трябва да го даде мъжът й.

Отишъл мъжът в ковачницата при ковача. Ковачът изваждал от огъня своето желязо. Попаднали искри върху дрехата на мъжа и я прогорили. И мъжът рекъл:

— Аз замахнах върху жена си, която била сина ми, който стрелял по гущера, който ял термитите, които изгризали дрехата на жената, която се къпела в езерото, което заляло с вълни кравата, която стъпкала яйцата на птицата, която изровила царевицата на паяка, който продупчил блюдото на управителя. А управителят поискал за това от паяка едно мъничко момиче, едно мъничко момче, конска опашка, завит кочан царевица, тояга с желязо на края и дебело боядисано въже. Паякът поискал да плати вместо него птицата, а птицата поискала това от кравата, кравата — от езерото, езерото — от жената, жената — от термита, термитът — от гущера, гущерът — от момчето, момчето — от майка си, майката — от мен. Сега ти, ковачо, трябва да се разплатиш за всичко.