Елън Шрайбер - Вампирски целувки

След като подписа жълто листче, което по принцип се използва за напомняне и което майка ми намери в чантата си, Готическата звезда и аз стояхме една до друга, усмихвайки се, а ръката й бе около кръста ми.

Ан Райс се съгласи да се снимаме заедно! Никога през целия си живот не се бях усмихвала така. Тя вероятно се усмихваше, както преди се е усмихвала милиони пъти. Момент, който тя нямаше да запомни и момент, който аз нямаше да забравя.

Защо не й казах, че обожавам книгите й? Защо не й казах колко много означава за мен? Че мислех, че е преживяла неща, които никой друг не е.

Крещях ентусиазирано през остатъка от деня, разказвайки случката на баща ми и на Загубеняка на закуската ни в античното пастелно розово легло. Беше първият ни ден в Ню Орлиънс, но аз бях готова да се прибираме вкъщи. На кой му пукаше за някакъв глупав аквариум, Френски квартал, блус групи и Марди Грас, при положение че току-що бях видяла вампирски ангел?

Чаках цял ден да проявят филма, само за да открия, че снимката ми с Ан Райс не е излязла. Потисната се върнах в хотела заедно с майка ми. Освен факта, че двете ни имаше на снимките отделно, беше ли възможно комбинацията от две обожателки на вампири да не може да бъде заснета? Или това беше напомняне, че тя е гениална писателка на бестселъри, а аз съм пищящо замечтано дете, преминаващо през тъмна фаза. А може би просто майка ми не ставаше за фотограф.

Моят сладък 16-ти рожден ден. Не трябва ли всички рождени дни да бъдат „сладки“? Защо пък 16 трябваше да е най-сладък? Струваше ми се доста глупаво.

В Дулсвил, всички прекарват моя рожден ден като най-обикновен ден.

Всичко започна когато Загубенякът ми се разкрещя:

— Ставай, Рейвън! Не искаш да закъснееш. Време е за училище.

Как така две деца можеха да идват от двама еднакви родители и в същото време да са толкова различни? Може би имаше нещо общо с теорията за пощальона. Но при случая със Загубеняка, майка ми сигурно бе имала афера с библиотекаря.

Измъкнах се от леглото и се облякох в памучна черна рокля без ръкави, черни кубинки и очертах устните си с черен молив.

Две снежнобели торти, едната във формата на единица, а другата — във формата на шестица, ме очакваха на кухненската маса.

Потопих кутрето си в тортата и облизах сметаната по него.

— Честит рожден ден! — целуна ме майка ми. — Това е за довечера, но можеш да го сложиш още отсега, — каза тя и ми подаде един пакет.

— Честит рожден ден, Рейв! — каза и баща ми, и също ме целуна по бузата.

— Хващам се на бас, че си нямаш и идея какво ми подарявате, — подразних го аз.

— Не. Но със сигурност е доста скъпо.

Разтърсих пакета и дочух дрънкащ звук. Погледнах опаковъчната хартия, на която пишеше: „Честит Рожден Ден“. Може би бяха ключове за кола — мой собствен Батмобил! Все пак, това бе шестнадесетият ми рожден ден!

— Исках да ти купя нещо специално, — каза ми майка ми усмихната.

Развълнувано разкъсах хартията и повдигнах капачето на кутийката за бижута. Вътре намерих низ от бляскави бели перли.

— Всяко момиче трябва да има перлена огърлица за специални случаи! — засия майка ми.

Това като цяло бе версията на майка ми за мънистените огърлици на любовта на хипитата. Насилих се да се усмихна, като се помъчих да прикрия разочарованието си.

— Благодаря! — казах аз и ги прегърнах и двамата.

Понечих да сложа огърлицата обратно в кутията, но те ме погледнаха странно, така че аз неохотно я сложих и им се представих.

— Стои ти чудесно, — майка ми направо светеше.

— Ще ги запазя за нещо наистина специално, — отговорих аз докато ги прибирах обратно в кутията.

Звънецът на входната врата иззвъня и Беки влезе, носейки малка черна торбичка за подаръци.

— Честит рожден ден! — извика тя, когато отидохме във всекидневната.

— Благодаря. Нямаше нужда да ми купуваш нищо.

— Казваш това всяка година, — подразни ме тя и ми подаде подаръка. — Между другото, видях един автомобил снощи пред Имението! — прошепна тя.

— Няма начин! Да не би някой да се е нанесъл най-накрая?

— Предполагам. Но хората пренасяха дъбови бюра, старинни часовници и големи пакети, на които пишеше „Пръст“. И имат син — тийнейджър.

— Вероятно е бил роден, носейки панталони в цвят каки. И съм сигурна, че родителите му са скучни хора, завършили „Бръшлянената лига“ — отговорих аз. — Надявам се да не я променят и да изгонят всички паяци.

— Да. И да изкъртят желязната порта и да сложат бяла ограда.