Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

— Аз съм Рейвън, но…

— Търсиш някой, който може да ти помогне да изпълниш най-тъмните си желания.

— Не, търся… — започнах наивно.

— Да? — попита Джагър, с привлекателна усмивка.

Нещо не беше като хората. Ромео не му ли бе казал кого търся? Интуицията ми ме надви. Джагър изглеждаше прекалено нетърпелив да чуе кой търся.

— Наистина трябва да тръгвам — казах, придърпвайки чантата си близо, като щит.

— Моля, прави ми компания — хвана ръката ми и ме издърпа на канапето. — Мисля, че имаме много общи неща.

— Може би следващия път… наистина трябва да вървя…

— Ромео, донеси на дамата питие — нареди Джагър. — Какво ще кажеш за Смъртна Присъда? Специалитета на клуба е.

Джагър се приближи към мен и нежно отстрани косата от рамото ми.

— Толкова си красива — каза.

Отбягнах погледа му и прибрах чантата си в скута, докато той продължаваше да ме гледа. Усещах, че този привлекателен добре изглеждащ готик не ми бе по-голям приятел от Тревър.

— Слушай, ти се… — започнах, когато Ромео се завърна с два бокала.

— Да пием за новата кръв — каза Джагър през смях.

Плахо ударих чашата си с неговата. Той отпи доста голяма глътка, а после изчака и аз да направя същото. С толкова странен тип, само можех да гадая какво има в питието.

— Трябва да тръгвам — казах, изправяйки се.

— Той не е такъв, за какъвто го мислиш — каза той.

Заковах се, почти замръзнала.

— Не знам за кого говориш — отвърнах, и продължих да вървя.

— Ще го намерим заедно — каза Джагър и скочи от канапето, за да ми препречи пътя.

Намигна ми, сетне се усмихна, откривайки остри вампирски зъби, светещи на светлината от свещите. Отдръпнах се, а после осъзнах, че в Клуб Ковчег всеки имаше зъби.

Имаше само един начин, да потвърдя кой или какво беше Джагър.

— Добре. Ще ти дам номера си — казах, обръщайки му гръб. Посегнах към чантата си и изкарах огледалцето, без да го види. — Изчакай само да намеря химикал.

Пръстите ми трепереха докато отварях компактното огледалце на Руби и го насочвах към него. Затворих очи и се поколебах. Поех си дъх и ги отворих.

Но Джагър вече бе изчезнал.

Върнах се във Вилидж плейърс тиатър точно на време за повикването на сцената. Побързах да отида зад кулисите, където ме поздрави притеснената Луси от гримьорната.

— Не те видях в публиката! — каза леля Либи с глас, който приличаше на този на майка ми.

— Не трябва ли да се съсредоточите върху представлението?

— Как мога да се концентрирам, когато видях мястото ти празно? — отвърна тя.

— Жената до мен се опитваше да заспи върху мен, — излъгах аз, — затова се преместих на следващия ред. Но бяхте чудесни!

— Значи си го гледала, — отвърна тя облекчена.

— Разбира се! — прегърнах я. — Дори подивели вампири не биха могли да ме спрат.

Заиграх се с гримовете й, докато тя поздравяваше няколко от феновете в коридора. Не можех да се отърся от случайната среща с Джагър. Дали бях срещнала втори Дракула? Или Джагър беше просто един татуиран тийн, жадуващ за среща?

— Трябва да се запознаеш с Маршъл, — извика леля Либи, когато се върна от гримьорната.

Надничах през прозореца към една самотна фигура, притаила се в тъмнината на уличката до контейнера.

— Рейвън! — повика ме леля Либи.

Извърнах лице към версията на Вилидж Плейърс на Дракула — недохранен, пренапудрен, на средна възраст мъж със зализана назад сива коса, крещящо червени устни, които напомняха тези на Клоунът Бозо и прекалено големи нокти. Носеше традиционна сатенена пелерина.

Как можеше нехаризматичен, мъж над определената възраст да играе сексапилния и прелъстителен Дракула? Сигурно е добър актьор.

— Бих искала да те представя на най-големия ти фен, — каза му леля Либи.

Умът ми все още беше зает с криещата се отвън фигура.

— Лельо Либи, наистина трябва да… — започнах.

— Дойдох, за да изпия кръвта ти! — каза Дракула с жесток глас, приближавайки се към мен.

Трябваше да се сдържа да не завъртя очи.

Имаше време, не много отдавна, когато среща с актьор, който е изиграл Дракула в професионална продукция, щеше да бъде върха на сладоледа. Щях да бликна от щастие и едва ли не да полетя при появата му, а после да си държа снимката с него в рамка на лавицата. Сега бе по-скоро като среща с Великденски заек в мола.

— Либи ми е разказвала толкова много за теб, — продължи Дракула.

— Приятно ми е да се запознаем, — казах. — Ние тъкмо…