Елън Шрайбер - Вампирсвил

Хукнах по стълбата и изтичах до ръба на басейна. Без дъх, най-накрая стигнах до Александър все още покрит на един от шезлонгите.

Насочих пак устройството за гаража към къщата и натиснах сребърния бутон, осветения двор потъна в тъмнина.

Отне ми секунда да адаптирам очите си към тъмнината. Видях Александър — косата му беше разрошена, а кърпата беше захвърлена настрани.

— Бърза мисъл — похвали ме и ме целуна дълго.

— По-добре да се махаме оттук… — казах му аз.

— Сега когато знае, че сме открили скривалището му, Джагър ще бъде много по-непоколебим, от когато и да било да хване Тревър. Няма да чакат повече.

Ако е имало сутрин, в която да не ми се е ставало изобщо от леглото, то това беше днес. След като няколко пъти вече натисках копчето за повторно включване на алармата, най-накрая изключих от контакта моя свирещ „Кошмар преди Коледа“ часовник и го прибрах на сигурно под леглото.

Това, което не можех да изключа обаче беше гласът на майка ми.

— Рейвън! — викаше ме тя за стотен път отдолу. — Успала си се. Отново.

След бързия душ се облякох в една черно-черна комбинация. Довлякох се до кухнята, за да погълна остатъците от сутрешната мътилка, която баща ми наричаше „кафе“

Открих, че момчето Били се бе намърдал в креслото „за гледане на телевизия“ заедно с новия ни гост — Хенри. Идиотите приятелчета бяха като залепени за екрана и гледаха исторически репортаж за бойни кораби стрелящи с оръдията си и поглъщаха бисквити с пълнеж и разноцветно мюсли.

С всяко хрусване на капитана и всяко бум на оръдията, се чувствах сякаш главата ми беше на вражеската линия.

— Изключи това! — изхленчих аз и превключих на канала за продажби по телевизията.

Приятна блондинка с перфектен френски маникюр показваше смайващи сребърни гривни.

— Побързай, имаш само петнадесет секунди! — уведомих момчето Били. — Можеш да притежаваш една такава само с пет малки вноски. Синият топаз ще отива на цвета на очите ти.

Момчето Били дойде до телевизора и издърпа дистанционното от ръката ми.

— Разкарай се! — каза той и превключи отново на Историческия канал. — Ако гледаше може би щеше да научиш нещо. И тогава бележникът ти щеше да стой рамкиран в офиса на татко, а нямаше да свърши нарязан в режещата машина.

Сложих сметана и около половин килограм захар в пълната ми с кафе рекламна чаша на игрището за голф на Дулсвил, а после направих и за себе си малка купичка с шоколадови мюсли Граф Шокула. Огнестрелната престрелка и прекомерното хрупане продължиха. Едва успявах да си държа достатъчно отворени очертаните ми с молив клепачи, за да видя плуващите заедно с духовете и прилепите шоколадови вампири.

Майка ми влетя в кухнята облечена в корпоративен стил дрехи — студено сив костюм на DKNY и чехли на Кейт Спейд — и отвори вратата на хладилника.

— Добро утро — каза тя жизнерадостно. — Мислех, че никога няма да станеш.

— Нито пък аз — измърморих аз.

— Вчера вечерта видях госпожа Мичъл в аптеката да купува за Тревър сироп за кашлица — каза тя и сложи пластмасовата купа с ниско калорична, гадна на вкус и предварително приготвена салата в огромната си пазарска чанта на Блумингдейлс.

— Тревър сигурно е хванал същата настинка като теб.

— Да, не ходи на училище. Това е първият път, когато просто презирам училището вместо да го мразя.

— Е, мисля че той вече оздравява. Майка му ми каза, че едно момиче му занесло протеинови шейкове и той вече се чувствал по-добре.

— Имаш предвид някоя от мажоретките ли? — разпитах аз.

— Не. Госпожа Мичъл ясно ми даде да разбера, че това момиче е ново в града и не се облича — ами, много консервативно — каза майка ми, грабна една бутилка вода и затвори вратата на хладилника.

— Имаш предвид — като мен?

Майка ми се поколеба.

Това беше Луна.

— Дали не е русокосото момиче, с което Тревър беше заедно на пролетния панаир? — попита момчето Били.

— Може би — отговори му майка ми. — Не ги видях заедно тогава.

— Аз я видях само от далеч — каза брат ми. — Но едно дете от математическия клуб се кълне, че тя има брат близнак. Били са забелязани да излизат от гробищата. Брат й е бил облечен сякаш току-що слиза от пиратски кораб. Децата говорят, че те спят в канализацията — продължи да ни информира момчето Били.

— Не е хубаво да разпространяваш слухове — предупреди го майка ни.

— Дочух да разправят, че били духове. Един приятел твърди, че можеш да виждаш през тях — каза Хенри.