Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Нина се побърква, когато трябва да седи постоянно в къщата — каза Хенри. — Твърди, че вижда движещи се сенки в задния двор. Държа светлините пуснати, когато родителите ми са извън града. Но откакто изгубих дистанционното тук е изключителна тъмница.

Не можех да разбера. Какво общо имаше това с Джагър? Защо се беше върнал за него? Или защо искаше да се убеди, че е още там? Вървях покрай басейна и градината на Хенри, за да разбера защо се нуждаеха от осветяване. Огромното игрище беше ненужно на момче, което се интересуваше повече от научни теории отколкото от футбол.

И тогава я видях. В най-отдалечения ъгъл на двора — на поне 60 метра от мястото, където се намирахме — се извисяваше A-образна дървена къщичка на едно от дърветата.

— Перфектно — възкликнах.

— Преди прекарвах много време там, докато татко ми не ми построи лаборатория в мазето — сега прекарвам повече време там — каза Хенри. — Наскоро ми купи телескоп, за да ме накара да изляза навън и да ходя пак в къщичката, но той така и си седи в кутия в стаята ми.

— Да, мина цяла вечност, откакто не сме се качвали там — добави Били.

— Какво е това? — попитах аз сочейки въже и ръждива макара висящи на един от масивните клони.

— Принципно наподобява тези, които са използвани при къщите разположени на канли в Европа — каза Хенри иззад мен — Трябваше да го инсталирам, за да можем да повдигаме мебелите.

„А защо не ковчезите?“ — зачудих се.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед — попита ме той гордо.

Все още имах на своя страна слънчевите лъчи и непоклатимото любопитство на котка, пък и ако отидех до имението и изчаках Александър да се събуди, тогава Джагър и Луна щяха да са станали също. Луната бавно се приближаваше. Сърцето ми тупкаше бясно. Първо трябваше да се уверя, че Хенри и Били щяха да са далеч от къщичката.

— Защо не сглобим телескопа, който баща ти е купил — предложих аз.

Лицето на Хенри се оживи все едно го бях поканила да гледаме „Властелина на пръстените“.

— Не знаех, че се интересуваш от астрономия — каза.

Били ме погледна скептично.

— Вероятно иска да надникне в прозорците на съседите ви.

Втренчих се в братчето си.

— Също така ще ни трябват и карти на съзвездията — допълних. — И не забравяй всичките графики и диаграмите, които имаш.

— Има няколко съзвездия, които могат да се видят и на дневна светлина.

— Да, но ще можем ги видим по-ясно, чак след залез. Занимавайте се с нещо до тогава. И не се връщайте, докато не приготвите всичко. Аз ще ви чакам тук.

Веднага щом двамата идиота напуснаха задния двор, аз започнах да се катеря по дебелата дървена стълба, която водеше нагоре към дървото, усещайки как дъските изскърцват под напора на кубинките ми.

Стъпих на неравния под на къщичката. Дървената врата се открехна с изскърцване. Ако Джагър и Луна се криеха тук, чак сега бях напълно наясно защо Джагър бе оставил устройството във фабриката. Ако Хенри бе продължил да осветява къщичката, Джагър и Луна рискуваха да бъдат открити и изгорени от светлината. Когато отворих дървената врата, очаквах да намеря ковчезите, които търсех. Вместо това видях западнала 3D версия на Лабораторията на Декстър. На сгъваемата лабораторна маса лежаха покрити с прах мензури, блюда на „петри 5 5 Петри — съдове използвани в лабораториите за наблюдаване на химични и биологични процеси — Б.пр. “, и микроскоп. Периодичната таблица и схема на процеса на фотосинтезата бяха окачени по полегатите стени.

Пространството в къщичката на дървото бе разделено от черна завеса. Бавно я отместих. Това, което видях спря дъха ми. Скрит в сенките на прокапалата дървена стена стоеше черен ковчег покрит с готически стикери и обграден от пръст. А до него беше разположен друг бледо розов!

Бях мечтала за подобен момент през целия си обсебен от вампири живот, и никога така и не повярвах, че той наистина може да стане реалност. Това беше шанса ми да стана свидетел от близо и лично на средата на живот на съвременния Носферату. С Луна моментът ставаше дори още по-великолепен, защото тя е била човек, а сега е вампир. Гледах направо в света, от който само си бях мечтала, че ще бъда част.

Приближих се бавно към розовия ковчег с намерението да надникна вътре. Беше едновременно модерно и призрачно. Смъртната някога Луна сега живееше в Подземния свят до брат си близнак. Чудех се дали тя е съжалява за решението си.

Промъкнах се на пръсти до ковчега на Джагър. Нежно с върха на пръстите си докоснах дървената повърхност на ковчега. Задържах дъха си и притиснах ухото си до капака. Можех да чуя тежкото дишане на човек, който спеше дълбок сън. И тогава чух как се раздвижваше.