Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Армстронг Травъл, Руби е. Мога ли да ви помогна да направите резервация? — каза тя с ултра-весел глас.

Аз се заиграх с белите химикали на бюрото й.

— Разбира се, нека проверя — каза тя и започна да работи на клавиатурата на компютъра си.

Телефонът звънна отново, този път на втора линия от белия телефон на Руби.

— Може ли да задържа разговора? — попита Руби. — О… вие се обаждате от къде?

Като светна червената лампичка и телефонът продължи да звъни, завъртях пластмасовия органайзера на Руби и се зачудих как мога да проникна в компютъра им без ФБР да разберат.

Руби покри телефонната слушалка с ръка.

— Имаш ли нещо против да вдигнеш? — попита тя, сочейки към телефона на Джанис.

„За каква ме мисли? Вече не работех тук и несъмнено не бях наблизо.“

Отидох до бюрото на Джанис, натиснах втора линия и вдигнах телефона.

— Армстронг Травъл, където Испания е гореща, мъжете още повече. Да ви резервирам ли екскурзия до там?

— Имате ли някакви специални круизи? — попита женски глас.

— Джанис? — казах аз. — Джанис, ти ли си?

Руби ме погледна.

— Не, името ми е Лиз — отговори обаждащия се. — Лиз. Интересувам се от ваканционни круизи до Аляска.

— Ключове? — попитах достатъчно високо, за да ме чуе Руби. — Трябват ти ключове за кола?

— Не — поправи ме Лиз. — Казах круиз.

Руби погледна.

— Ти си в пощата? Телефонът ти прекъсва. Искаш Руби да те вземе?

— Мисля, че казахте, че това е Армстронг Травъл — каза Лиз.

— Дай ми да говоря — каза ми Руби. — Извинете — каза учтиво тя на нейния събеседник — трябва да задържа разговора.

— Съжалявам, сигурно съм сбъркала номера — озадачената Лиз каза и затвори.

Руби смени линиите, точно когато червената лампичка изгасна.

— Джанис? Джанис?

— Телефонът й прекъсваше и после спря. Може да не е била тя…

— Не, тя се скапва по цял ден.

Руби прерови бюрото на бизнес партньора си и намери резервна връзка с ключове в горното шкафче.

— Имаш ли нещо против да караш до пощата заради мен?

Този план не беше, за да си тръгна. Руби го правеше по-трудно.

— Не съм с колелото.

— У теб ли е разрешението ти за шофиране?

— Имам временно.

Руби погледна мен, после белия си Мерцедес паркиран пред агенцията. Можех да видя ума й да препуска, докато си ме представяше да пищя надолу по улиците, усилила Мерилин Менсън и да върна колата с току-що боядисан в черно прозорец и паяци по цялата повърхност.

— Ще трябва да затворя агенцията — каза тя.

— Е… — започнах аз, въртейки кичур коса. — Мога да наглеждам офиса, ако това ще ти помогне.

— Ти не си облечена подходящо — каза тя, оглеждайки моето мрачно облекло. — Но предполагам, че нямам избор. Няма да имаш нищо против да останеш няколко минути? Не обичам да затварям агенцията.

— Е…

— Няма да се бавя, наистина — каза тя, събирайки чантата и ключовете. — Много ще помогнеш.

— Ще ми се плати ли същата сума като преди?

— Да ти се плати? — попита тя с ръка на ханша. — Няма да ме има за няколко минути.

— Например няколко самолетни билета?

Объркана, Руби направи пауза.

— Ще ти дам десет долара и купон за безплатен филм.

— Става.

— Добре се пазариш. Винаги съм харесвала това у теб — каза тя, докато изхвърча през вратата.

Седнах на бюрото на Руби. Прелистих списание Conde Nast, докато не я видях да влиза в белия Мерцедес и да потегля. Сега когато бях наета отново, дори и за двадесет минути, част от работата ми бе да бъда информирана. Влезнах в компютъра й ползвайки същата парола, когато служех тук. След секунди вече сърфирах из маршрутите на почиващите дулсвилци.

След краткото ми преназначение в Армстронг Травъл, пристигнах в нас, устремявайки се към продължаващата си мисия. Нарамих раницата си Оливия Ауткаст, качих се на бегача си и поех към Ловленд 3 3 Земята на Любовта — Б.пр. .

От добрата страна на железопътните линии се е сгушил Ловленд, тиха, средна като класа общност пълна с антични модели коли и модерни жилища.

Спрях на ъгъла на Шенендоу Авеню. Бях си сложила слънчеви очила и един пуловер с качулка с чудатата Емили, така че да не ме разпознаят, макар че никой друг от града не би ходил облечен така както аз бях. Извадих списъка си от тримата дулсвилски семейства, които бяха на ваканция. За седем дни и шест нощи, трите семейства Матън — всички с родствена връзка — щяха да пътуват до Лос Анджелис.

Чувствах се като Готически вариант на Златокосото момиче, докато пъплех бавно нагоре по първата алея за паркиране. Викторианската къща на най-стария от фамилията Матън беше гигантска. В огромният им гараж, побиращ три коли, можеше лесно да се поберат няколко коли и няколко спящи вампира. Натиснах сребърния бутон и зачаках вратата да се отвори. Но тя остана неподвижна.