Елън Шрайбер - Вампирсвил

Изведнъж вратата се отвори и едва успях да зърна свръх широките черни панталони и военни кубинки застанали пред мен. Очите ми се присвиха, опитвайки се да привикнат към лунната светлина нахлуваща от непокрития прозорец на коридора.

Стоях в средата на мърсотия с овална форма, предната част на овалната фигурата беше поразвалена, сякаш нещо тежко беше влачено през нея.

Александър ме издърпа навън преди вратата да се затвори отново.

Притиснах го с малкото останала сила в мен.

— Ти ми спаси живота.

— Едва ли. Но си мисля, че откри нещо.

Стояхме на разстояние и изучавахме съдържанието на асансьора. Надгробен радирунг 2 2 При тази техниката металната плоча се покрива и от двете страни със специално подготвен грунд, след което се изобразява чрез използване на графични игли, шабери, рулети, четки и др. Грундът има свойството да се отнема при допир на графичния инструмент, при което се открива метала и се и извършва киселинното разяждане. Отпечатания графичен лист също се нарича „офорт“ — Б.пр. запълваше стените. В ъгъла имаше античен свещник и калаен бокал.

— Джагър имаше същите надписи в апартамента на Клуб „Ковчег“! — възкликнах аз ентусиазирано. — Липсва само ковчега.

— Трябва много набързо да си е тръгнал.

— Защо ще си тръгва? Джагър може да остане скрит за няколко вечности на място като това. И този асансьор лесно би побрал два ковчега.

— Сигурно се е почувствал застрашен.

— Заради историята с призраците?

— Този стар асансьор вече не е в движение — увери ме Александър.

— Тогава какво би могло да заплашва Джагър? — почудих се аз.

Докато Александър разучаваше асансьора, аз се опитах да се успокоя и да претърся коридора за някакви дири. До кутиите забелязах нещо сребърно да проблясва на лунната светлина.

— Какво ли прави това тук? — попитах аз, държейки устройство за гараж в ръката си.

Александър се приближи и разгледа откритието ми.

В този момент, на прозореца точно зад него се показа един призрачен, привлекателен тийнейджър с бяла коса, краищата на която бяха боядисани в кърваво червено. Очите му, едното синьо, а другото зелено, се взираха през мен.

— Джагър! — прошепнах аз.

— Знам — отговори ми Александър, многократно натискайки копчето на устройството.

— Бил е тук.

— Не. Той е тук сега! Отвън! — казах аз сочейки през прозореца.

Джагър злобно се захили, а вампирските му зъби проблеснаха.

Александър светкавично се обърна, но Джагър се беше изпарил.

— Стоеше точно там! — изплаках аз, сочейки към прозореца.

Александър полетя и аз го последвах през фабриката, покрай призрачния реквизит за Хелоуин, докато излязох навън през предната врата.

Когато стигнахме до чакълената алея, Александър внезапно спря при Мерцедеса.

Притисна ключовете от колата в ръката ми и ми подаде фенерчето.

— Отиди в имението. Ще се срещнем там след половин час — каза той.

— Но…

— Моля те — помоли ме той, отваряйки ми вратата на колата.

— Добре — съгласих се аз и неохотно влязох вътре.

Александър затвори вратата. Когато погледнах навън, за да му каза довиждане, той бе вече изчезнал.

Заключих вратата и сложих ключа в стартера. Докато щурците пееха, а Александър беше продължил търсенето сам, аз ставах все по-неспокойна. Ами ако нещо му се случеше? Нямаше да мога да чуя виковете му на мили отвъд Бенсън Хил. Проверих кутийката с чесън сложена на сигурно в портмонето ми. Излязох от колата и прибрах ключовете в задния си джоб. Изтичах към източната страна на фабриката осветявайки си пътя с фенерчето.

Района на фабриката беше някак зловещо притихнал. Почувствах, че някой ме наблюдава. Погледнах нагоре към небето. Видях нещо, което приличаше на прилеп, кацнал на електрическите жици над мен. Когато насочих светлината към жицата, той беше изчезнал.

След като завих зад ъгъла на фабриката открих Александър да крачи пред прозореца на коридора.

— Той стоеше точно тук — казах аз.

— Трябваше да се сетя — измърмори Александър.

— Че няма да стоя в колата?

Александър поклати глава и посочи към комина. На не повече от няколко метра от където стояхме можех да видя ясно като бял ден какво беше заплашвало Джагър — гигантска топка за разрушаване на сгради закачена на върха на кран.

Тази нощ седях на стола пред компютъра си, държейки уреда за гаражната врата. Чувствах, че държа ключа за разгадаването на Случая с Безследно изчезналите Близнаци-Вампири.