Елън Шрайбер - Вампирсвил

Хванах ледената му ръка и опипах пръстена-паяк.

— Това, че двамата с Джагър сте вампири не значи, че сте еднакви. Погледни само мен и Тревър. Хора сме, но сме абсолютни противоположности — уверих го аз.

По лицето на Александър се прокрадна усмивка.

— Искам да прекарам мрака с теб, вместо в мисли за него.

— Вината е моя — настоях. — Искаше ми се да не бях отивала в този Клуб „Ковчег“. Тогава никога нямаше да се забъркам в цялата тази каша. Нито да заведа Джагър право при теб, нито да тласна Луна към Тревър.

— Ти нямаш нищо общо с това. Ако бях казал „да“ на Луна на заветната церемония в Румъния, нищо от това нямаше да се случи.

— Тогава нямаше да сме заедно. А това е най-важното от всичко.

— Права си — каза, придръпвайки ме в скута си. — Но сега имаме двойка вампири, които трябва да хванем.

Леко се люшкахме напред-назад. Звездите обсипваха нощното небе. Сладката миризма на барут изпълваше въздуха. Щурците сякаш пееха за нас.

И тогава лампата в стаята ми светна.

— Кой е в стаята ми? — изръмжах.

Били изскочи пред прозореца ми, с гръб към нас, и започна да се прегръща. От мястото където се намирахме ние изглеждаше така все едно се прегръща с момиче.

Александър се засмя на идиотщините на малкото ми братче.

— Излизай от стаята ми! — изревах.

Били взе Кошмар в ръцете си, грабна лапата й и я накара да ни махне за поздрав.

— Пусни я! Ще й предадеш от бълхите си! — изкрещях.

— Просто иска да ти привлече вниманието — каза Александър, докато ровеше в земята с крак и ме държеше с една ръка през талията като предпазен колан. — Сладко е. Той те обожава.

— Обожава мен?

— Има най-готината сестра на света.

Обърнах се към Александър и му дадох една дълга целувка. Бях прекарала целият си досегашен живот като аутсайдер. С Александър ходехме вече от няколко месеца, но на мен все още ми бе трудно да свикна с мисълта, че някой ме смята за нормална, пък камо ли готина.

— Става късно — каза, пое ръката ми и ме поведе към входната врата. — Ти си почини, докато аз ще се опитам да разбера къде е Джагър.

— Но нощта тъкмо започна — заспорих аз.

— Не и за тези, които имат часове утре в осем сутринта.

— Те винаги си ги карат дори като не съм там — свих рамене.

Александър се усмихна на неуморните усилия, които полагах, но каза сериозно:

— Джагър е някъде там — започна, — скрит в мрака, в някой изолиран район или сграда достатъчно голяма, за да побере два ковчега, — каза, а когато достигнахме до прага продължи: — Разбираш ли, трябва да продължа издирването сам.

— Само защото прескочих през оградата тази вечер ли?

— Не мога да рискувам да те вкарам в опасност отново.

— Но не мога на прекарам и дните, и нощите си без теб! Пък и ти се нуждаеш от мен — както Батман от Робин. Знам всички зловещи места за криене в този град.

— Е… права си, но не напълно…

— Защо не?

— Ситуацията ми прилича ми повече на Гомез без Мортиша — каза и ми намигна.

Наклоних се към него и му дадох голяма и силна прегръдка.

— Ще се виждаме по залез — каза покорно. — За да ме водиш на едно от онези зловещи места, за които си така светната.

Даде ми една дълга целувка, от типа, който карат колената ми да омекват и сърцето ми да пърха като кръжащ прилеп.

Отключих входната врата.

— До залез — казах в романтично опиянение, обръщайки се бавно към него.

Но Александър вече се бе изпарил, точно както всеки велик вампир би направил.

Седях в едно от фотьойлчетата си отразявайки случилите се през вечерта събития. Бях твърде обладана от мисли за Джагър и Луна, за да заспя. Представях си ги как летят през нощното небе над Дулсвил заедно, наблюдавайки дулсвилци, които приличаха на малки точки, заседнали в трафика, играещи голф, вечерящи на масите пред ресторантите. Представих си ги скрити в някой сутерен, който са преобразили на тъмница, как Джагър гали тарантулата си, а Луна се облича с рокли направени от паяжини.

Стържещ звук се чу от прозореца ми. Кошмар скочи на компютърното ми бюро и започна да съска към мрака.

Изтичах до прозореца.

— Александър? — извиках леко.

Нямаше признаци за нищо живо или немъртво навън.

Дръпнах завесите и взех разтревожената Кошмар в ръцете си. Можеше няколко вампира в момента да се спотайват отвън. И аз нямаше от къде да знам кой точно е. Обмислих варианта да сложа скилидка чесън на корниза, но това можеше да отблъсне всеки вампир, а един от тях аз исках да привличам.