Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

— Тогава се присъедини! — каза някой.

— Ще ни бъдеш вечно благодарна — заяви друг. Втренчиха се в мен с хипнотизиращите си очи. Почувствах се замаяна и извърнах поглед.

— Не сега, не по този начин! — заплаках аз.

Двама вампира облечени с бели тениски с надпис ПРИТЕЖАВАМ ме сграбчиха за китките и отметнаха косата от рамото ми.

Бях надвита. Не можех да помръдна. Сърцето ми блъскаше с такава сила в гърдите ми, че помислих, че ще експлодира след малко.

— Няма да боли — ми казаха те облизвайки устни.

— Е, може малко да пари — добави единия и се наведе към мен.

— Не! Не по този начин. Искам Александър!

Изведнъж звука от двигател на мотор се чу оглушително през катакомбите.

Финикс изскочи от тунела и с писък спря на място на края на дансинга. Той няколко пъти силно форсира двигателя.

Повечето отстъпиха назад, несигурни относно следващия ход на Финикс. Но останалите се вкопчиха в китките ми дори по-силно.

Финикс отново форсира двигателя. Когато поддръжниците на Джагър не се отдръпнаха, той поклати глава. Включи мотора на заден ход и го придвижваше назад сантиметър по сантиметър, без да отделя поглед от мен. Придвижи се до най-отдалечената арка — на около двадесет метра от нас — и включи отново на първа. Сърцето ми туптеше по-шумно дори от самия двигател. Когато похитителите ми не ме освободиха, Финикс форсира двигателя за последен път. Излетя като стрела направо в моя посока.

Аз замръзнах на място. Всичко ми се стори, че се случва на забавен кадър. Финикс се носеше към мен с ревящ двигател, а зад него се вдигаше прах. Тълпата на дансинга бързо се разпръсна. Сърцето ми май спря да бие и аз забравих да дишам. Той продължаваше да се носи право към мен. Опитах се да се откопча от хватката на държащите ме, но не успях, а мотора се приближаваше. В следващата секунда по тялото ми щеше да има следи от гуми на мотор. Финикс сега бе само на няколко метра и аз все още не можех да помръдна. Затворих очи и бързо казах една молитва. В последната секунда поддръжниците на Джагър ме пуснаха от хватката си и се хвърлиха настрани. Един смразяващ кръвта писък се откъсна от гърдите ми, а мотора замръзна на място на няколко сантиметра от мястото, на което стоях.

Отне ми няколко секунди преди да мога отново да си поема дъх. Тялото ми беше сковано, а коленете ми бяха омекнали. Финикс скочи от мотора и протегна ръка, но аз я отказах. Все още не знаех кой беше този младеж. Може би Финикс искаше да бъда владетелката на Тъмницата.

Той не грабна ръката ми нито се наведе към мен да ме захапе. Всъщност изглеждаше доста изненадан.

Дракон се появи отново и заедно с голяма група от членове на клуба събра поддръжниците на Джагър на едно място и им взе ключовете за достъп.

Скарлет и Оникс дотичаха до мен.

— Всичко е наред. Финикс те спаси. Той възобнови реда в клуба ни.

Тълпата започна да скандира, „Финикс, Финикс“ докато двете момичета ми помогнаха да се кача на лъскавия мотор.

— Аз все още имам ключа на водача — заяви Финикс с вдигнати палци на тълпата.

Всички ликуваха.

Погледнах към тълпата безсмъртни. И те като мен просто искаха да имат безопасно място на което да разпускат и на което за разнообразие да бъдат вътрешни хора.

Музика започна да гърми, много от членовете ликуваха и се целуваха или започнаха да танцуват.

Оникс силно ме прегърна и аз също я прегърнах в отговор в всичка сила.

— Върни се, моля те — каза ми тя, показвайки ми украсения си с оникс зъб. — Имаш доживотно членство за клуба.

— Обаждай се — заръча ми Скарлет, — имаш ми номера. Само запомни да се обаждаш след залез. Моите…

— … родители не обичат да ги будят през деня — завършихме заедно в унисон. След това и двете се усмихнахме широко.

Огледах Тъмницата — дансинга, претъпкания с кървави напитки бар, издълбаните гробове и гробници използвани тук с определено предназначение, както бяха използвани в моя свят с друго. Никога преди не бях посещавала истински вампирски клуб и не знаех кога и дали изобщо някога щях да посетя някой друг пак. Бях се запознала с вампири със студена кръв, за които изненадващо бях разбрала, че имат топли сърца. Бях открила клуба на мечтите си — единственият, към който исках да се присъединя. Финикс ми подаде каската си, а аз я сложих на главата. Увих ръце около украсеното му с капси кожено яке и отправих усмивка на Оникс и Скарлет, които сега бяха в компанията на кавалерите си. Членовете на клуба се оттегляха, танцуваха и ръкомахаха.