Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

Когато една гола крушка най-накрая освети пътя ни, бях сигурна, че държах за ръката някой друг, а не Оникс. Когато вдигнах поглед, изкрещях от ужас. Един вампир с червени очи стискаше здраво ръката ми, а ноктите му бяха с дължината на нож. Преди да успея да го поваля с някой карате удар или да забия кубинката си в марковите му кецове на черни и бели квадрати, Оникс се взря в лицето му, с блеснали от ярост очи, и ме дръпна надалеч.

Някой изскочи от сенките и блокира пътя ми.

— Гласувай за Джагър, ако знаеш кое е най-добро за теб.

Успях да го заобиколя когато друг вампир, гледайки от една арка надолу към нас ни предупреди:

— Джагър е чистокръвен, струва си да го подкрепиш.

Оникс стисна ръката ми и усетих силно дръпване, което ме изстреля напред заедно с цялата ни верига. Всички се изсипахме в безопасност в една стая, където мъгла се просмукваше във въздуха и опашка от членове чакаха да поемат в неизвестна за нас посока. Бяхме успели да се измъкнем от катакомбите.

В ъгъла на стаята бяха разположени кабинки закрити с червени, кадифени завеси. Един по един членовете влизаха в кабинките сякаш гласуваха на народни избори.

— Подпишете се — нареди ни един вампир и след това ни насочи към лист хартия взет все едно от месарски магазин разгънат на дълга дъбова маса.

Оникс взе едно перо потопено в мастило и написа името си с красив калиграфски почерк. Аз надрасках Рейвън Мадисън.

— За какво ще гласуваме? — попитах аз Оникс.

— За това накъде да поеме клубът.

Един младеж ни връчи парче стара пергаментова хартия с размера на корица на книга, карфица в пластмасова кутийка и памуче напоено в алкохол.

— Къде е химикалката? — почудих се аз.

— Това е химикалката — каза ми той надменно, разклащайки пластмасовата кутийка.

— Не съм сигурна, че… — понечих да кажа, докато друг член ме изтика към една кабинка точно зад Оникс.

Той затвори червената кадифена завеса зад мен. Сложих пергамента на подиума. Две имена на вампири ме гледаха — ДЖАГЪР и ФИНИКС — с празно място за отбелязване до всеки от тях. Под името на Джагър се четеше ДА РАЗШИРИМ ТЪМНИЦАТА. Под това на Финикс бяха думите ДА СПРЕМ РАЗШИРЯВАНЕТО НА ТЪМНИЦАТА.

Почаках няколко секунди за инструкции, но нищо не се случи. За разлика от училище тук нямаше учители, нито писмени указания, като например „Пълно запълни кръгчето“, „Използвай молив номер две“, или „Натискай силно“.

Все пак бях в клуб за вампири — можеше да има само един начин за гласуване.

Стерилизирах си пръста с памучето, поех си дълбоко дъх и се убодох. Бях толкова нервна, че бях убедена, че ще кървя до смърт, но вместо това нито една капка не се появи. С другата си ръка стиснах силно убодения пръст. Капка кръв с размера на точица се появи, след това стана голяма колкото гумичка на молив. Използвах пръста си като химикалка и маркирах празната кутийка с кърваво Х.

Настигнах Оникс, Скарлет и смъртоносните им кавалери при електрическия стол. Не изгубихме много време, докато отново се доберем до дансинга, който сега бе изпълнен с разтревожени членове. Имаше малко танцуване, но за сметка на това повече говорене, блъскане и крачене нагоре-надолу. На сцената нямаше нито група, нито инструменти.

Не бях сигурна какво точно чакаме — празнуване? Схватка? В крайна сметка бях във вампирски клуб — затова може би чакахме някакво жертвоприношение.

Няколко минути по-късно Дракон излезе на сцената, държейки купчина пергаментни бюлетини. Непохватно пристъпи към микрофона. Очевидно се чувстваше по-удобно да се конфронтира с членовете пред вратата с формата на капак на ковчег, отколкото да говори пред тях.

Запристъпва от крак на крак и прочисти гърлото си.

— Резултатите са готови — обяви той с една ръка в джоба.

Публиката нададе одобрителни възгласи. Облечените в бели тениски членове скандираха, „Джагър, Джагър“, докато другите викаха „Финикс, Финикс.“

Финикс и Джагър, заобиколени от поддръжниците си излязоха от противоположните краища на сцената както правеха професионалните боксьори, когато излизаха на ринга.

Джагър вдигна ръце във въздуха в поздрав, а Финикс скръсти ръце и се отдръпна назад.

Дракон отново прочисти гърлото си.

— И сега… това, за което всички чакате… Водач на Тъмницата е…

Всички затаиха дъх.

След това Дракон се наведе към микрофона и изкрещя:

— Водач на Тъмницата е… Финикс!

Публиката нададе възгласи, въпреки че облечените в бели тениски членове очевидно бяха разочаровани.