Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

— Но докато се опитваме да привлечем други може да навлечем неприятности на самите нас — каза объркан гологлавия, докато следваше Джагър по петите.

— Докато аз съм начело няма как да си навлечете неприятности — оспори го Джагър.

— Има такива, които не искат да следват плана ти — каза единият от широкоплещестата му охрана. — Не всички искат ти да си начело.

Шокиран Джагър се извъртя, заставайки лице в лице с плешивият си поддръжник.

— Моля?

— Истина е — каза по-високият, в опит да защити приятеля си. — Чух слухове. Има такива, които мислят, че клубът трябва да си остане просто клуб. И нищо повече. Просто искахме да ти го кажем, за да знаеш.

— Всеки, които ми подлива вода, ще си има работа не само с мен, но и с цяла банда кръвожадни вампири.

Точно тогава забелязах как зад Джагър и помощниците му се надига една лилава глава. Те останаха точно толкова учудени, колкото бях и самата аз.

— Не чух мотора ти — каза Джагър смутено.

— Какво правите тук момчета? — попита Финикс.

— Би трябвало аз да те попитам същото. Ние разширяваме клуба ни — клуба МИ. И може би дойде времето, когато ще трябва да анулираме членството ти.

— Не можеш. Или бъркам? — предизвика го Финикс. — Имам договор за вечно членство. Мислех си, че точно това е идеята ти, когато започна всичко с Тъмницата.

— Така е, но при определени правила. Сега се разкарай от пътя ни. Имаме работа за вършене.

Финикс направи крачка преди Джагър.

— Не се нуждаем от нови членове — оспори го Финикс. — Време е ти и свитата ти да престанете с тези кръгове. Има предостатъчно от вида ни в този град. Ако броят ни продължи да се увеличава, нараства и възможността да…

— Да прочистим града? — подкани го Джагър със зловеща усмивка.

— Да ни се наложи го да напуснем? — каза непоколебимо Финикс.

— Ти не се интересуваш накъде ще се развитие клуба. Пука ти единствено чий ще е контрола над него. А после кой знае какво ще направиш от него?

— Когато последователите изгубят доверие в лидера си е време на власт да дойде друг. Каниш нови вампири в града с единствената цел да го погубиш.

— Време е и ние да станем част от този град. Уморих се да се крия. Сега когато имаме достатъчно силни членове, можем да се слеем спокойно със смъртните. Редно е да знаят за нас, това решение не може да е само твое.

— Нито пък твое — каза Финикс и скръсти ръце. — Създаде чудесен клуб — място, където вампирите могат да прекарват в тайна и да бъдат себе си, без да са опасност нито за смъртните, нито за самите себе си. Място, където и двата свята могат да съществуват в мир. Но сега оставяш егото ти да поеме контрола. И с плановете си ще съсипеш всичко, което си създал.

— Планирам просто да го разширя.

— Това няма да стане поне докато аз съм наоколо.

— Не разбираш ли, че ти си малцинството в случая? А когато към нас се присъединят и още членове, няма да имаш никакъв шанс?

Свитата на Джагър обгради Финикс.

— Никой не те е назначил на това място — предизвика го Финикс. — Но аз ще те сваля от него.

— Тогава защо не го направиш още тук? Сега?

Гангстерите на Джагър стесниха кръга.

— Така ще е прекалено лесно — каза Финикс предизвикателно. — Искам всички да видят провала ти.

Имаше нещо много пламенно и могъщо във Финикс. Макар че стоеше съвсем сам пред Джагър и два напомпани с мускули вампира, въобще не изглеждаше притеснен.

Те стесниха още повече кръга.

— Дори не си го помисляй — каза Финикс с пълна решимост. — Или цялата тази работа ще приключи точно тук и сега.

Джагър се замисли за миг, а после нареди на свитата си да се отдръпне.

— Още не си видял всичко, на което съм способен. Тук, по средата на полето, може да говориш с гръмки фрази, но аз все още имам членовете на клуба зад гърба си.

С тези думи, Джагър и гангстерите му изчезнаха в мрака.

Финикс остана на място. А аз едвам намирах сили да дишам. Щом дори не бе трепнал в компанията на три агресивно настроени вампири, какво оставаше на обикновен смъртен като мен да направи?

Закрачи между класовете и мина само на няколко метра от мястото, където се криех.

Гледах да не мърдам и да не дишам.

Затворих очи. Всеки момент щеше да ме открие. След известно време намерих сили най-сетне да отворя очи. Финикс не се виждаше отникъде. Беше изчезнал.

Почаках малко, за да се убедя, че пътя е чист и после се затичах по обратния път през полето, оградата и самотния черен път. Махах с ръце и крещях истерично, когато седмицата се появи по пътя. Пътниците ме видяха и сигнализираха на шофьора.