Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

— Не още. Казва, че не е много подреден.

„Хмм“ — помислих си. — Може да прикрива факта, че спи в ковчег.

— Той яде ли месо?

— Точно се сетих… — тя се изправи, след което се завърна с торбестата си чантичка и заровичка в нея. — Ти ме питаше дали имам снимка на Дейвън, — каза тя и извади един дигатален фотоапарат.

Поигра с няколко копчета по него.

— Тази я направих днес — каза тя и ми показа екрана на фотоапарата. Беше снимка на Дейвън, красиво усмихнат, пред сергията за стъклени фигурки. — Щях да направя още, но той не обича да го снимат.

Бях изненадана. Бях толкова погълната да докажа, че Дейвън е вампир, че не допусках никакво съмнение да ме обземе за обратното.

— Ето ви и вас отзад — каза тя, сочейки ни. Изглеждах сякаш си говорех сама. — Странно, отрязала съм Александър. А той стоеше точно до теб.

Леля Либи изгаси всички свещи, прегърна ме за лека нощ и се отправи към леглото си.

Сега когато бе доказано, че Дейвън е обикновен смъртен, можех да заспя спокойно, защото знаех, че най-лошата съдба, която можеше да сполети леля ми бе разбито сърце.

На следващия ден Леля Либи настоя да отида на вечерната си среща с Александър не само, защото както тя каза „той е толкова красив“, но и защото в последно време била занемарила тренировките си по йога. Докато леля отиде да разтяга тялото и ума си, аз щях да прекарам една вечер неотлъчно до Александър. Но тъй като все още имаше направо години до залез можех или да се мотая из апартамента на Леля Либи, или да отида до библиотеката на Хипстървил. Не избрах нито едно от двете, вместо това се отправих на поредното малко приключение.

На няколко километра извън пределите на града се спотайваше мистериозен кръг по посевите, който направо си плачеше да бъде разследван. Там по залез Финикс щеше да се изправи лице в лице с Джагър и аз може би хем щях да получа някаква представа за темата на разговора им, хем щях да се върна точно навреме за срещата си с Александър.

Правех го и защото бях заинтригувана от тези кръгове и трябваше разбера какво или кой ги бе направил. Бяха ли наистина сигнали от вампири? Защо в апартамента на Джагър имаше толкова много градинарски уреди, можещи да послужат за направата на фалшиви кръгове? Освен това ми беше любопитно как ли изглеждат тези кръгове от близо.

Осланяйки се на картата, до която се добрах по Интернет, разбрах че ако продължа по маршрута на седмицата, която бях взела, за да ме закара до имението, щях да стигна на около километър от фермата на г-н Сиърс.

РБР — Рейвъновото Бюро по Разследванията — пак беше в играта и отиваше на поредният си лов. За всеки случай предвид опасните ситуации, в които бях изпадала в миналото се екипирах с чесън на прах, спрей за самозащита и фенерче взето назаем от шкафа под мивката на Леля Либи.

И Дулсвил си имаше своите графити, вандали и престъпници, но нямаше нищо чак толкова вълнуващо, че да заслужи извънземна инвазия. Освен това, ако извънземните са пътували милиони светлинни години, за да се доберат до Земята, убедена съм, че ако в крайна сметка се бяха озовали в скучния Дулсвил (САЩ), щяха да се чувстват меко казано прецакани, но Хипстървил от друга страна можеше да се окаже прекрасна спирка за презареждане по пътя им за Ню Йорк или Париж.

Ако предчувствието ми обаче се окажеше вярно и момчето от телевизията наистина бе видяло кръжащи прилепи, а мъжът на бара на Тъмницата бе казал самата истина и Джагър наистина бе замесен, тогава кръговете по посевите най-вероятно бяха сигнали за други вампири.

А може би фермерът го бе направил, за да продава билети за девет акровия си заден двор. Бях почти убедена, че автобус седмица щеше да се е превърнал в някакво подобие на туристическо влакче. Но така и не намерих нищо необичайно нито в автобуса, нито в пътниците му, а когато най-сетне стигнахме до моята спирка, аз бях единствената, която слезе.

Посоката, която си бях начертала ме отведе до самотен черен път, обграден от буйна растителност и дървета от едната си страна, докато от другата се извисяваха акри от засята пшеница.

Бях по средата на нищото, когато слънцето започна да се скрива зад сградата на фермата. Когато изследвах вилата в Дулсвил и имението тук в Хипстървил, в близост винаги имаше други къщи, от които евентуално можеше да се чуе писъка ми.

Бях наполовина развълнувана и наполовина ужасена, докато забързах надолу по самотния черен път.