Роберт Щилмарк - Наследникът от Калкута

Ето го и борда на кораба! Абордажните куки се впиха в дървото на обшивката. По провисналите въжета от скъсалия се в боя такелаж 22 22 такелаж — всички въжета, служещи за управляване на платната. — Б. пр. пиратите на Грели за миг се озоваха на палубата. В същия момент през левия фалшборд 23 23 фалшборд — издадената част на борда над горната палуба. — Б. пр. , служейки си с куки й въжени, стълби, на „Офейра“ нахлу шайката на Боб Акулата. В кратка схватка първи паднаха капитанът и офицерите на „Офейра“. Като се лиши от началниците си, екипажът се разбяга под натиска на свирепите главорези. Моряците търсеха спасение в различни тайни кътчета из кораба, блъскаха заключените врати, падаха под изстрелите на пищовите и под ударите на ножовете.

В това време трите лодки от корветата наближаваха завладения от пиратите кораб. Плахата дрезгавина на зората вече даваше възможност да се види, че командирът им носи униформата на френски офицер.

Застанал на мостчето на „Офейра“, Грели подготвяше пиратите за ново сражение. По негово нареждане те прехвърлиха двата топа на десния борд на бригантината и ги напълниха с картеч. Когато първата лодка на французите се приближи на половин кабелтов, без да очаква да срещне топовен огън от борда, изтрещя залп, който попадна точно в целта. Лодката мигом потъна. Следващият залп произведе страшно опустошение във втората лодка: застаналият към кърмата офицер и половината от моряците бяха убити.

На екипажа на третата лодка не му оставаше нищо друго, освен да извади от водата ранените си другари и да отстъпи под градушката от пушечни и пищовни куршуми, с които пиратите обсипваха французите.

Грели и боцманът с пищови в ръце преградиха достъпа на своите моряци към вратите на каютите и салона: трябваше най-напред да притеглят „Офейра“ към шхуната, защото французите — един противник без съмнение по-силен от шепата пирати, които завладяха бригантината — можеха да подновят нападението си.

Но нямаше вече нужда да се влече бригантината с помощта на лодките: полъхналият утринен вятър донесе първите капки на бурния пороен дъжд и същевременно изду платната на „Офейра“. Моряците се спуснаха към рейте 24 24 рея — подвижно напречно дърво на мачта, върху което се прикрепят платната. — Б. пр. , а Грели хвана кормилото, стъпил на гърба на убития кормчия. След четвърт час бригантината под тържествуващите викове на пиратите, забравили и корветата, и надигащата се буря, беше привързана към мръсния борд на „Черната стрела“.

Пренебрегвайки всякаква предпазливост, морските разбойници се втурнаха с брадви към трюмовете и каютите на завзетия кораб…

На бригантината имаше две каюти: малка горна, до помещението на капитана, и просторна долна, разположена до малкия, уютно подреден салон. „Офейра“ очевидно беше обзаведена за богати пътници.

В горната каюта, разбита от Боб Акулата, не се оказа никой. Затова пък тук имаше много скъпи съдове, обемисти куфари и мъжко облекло. В салона пиратите намериха само четирима ранени моряци индуси, които веднага бяха доубити.

Но когато Грели, Червенокосия Пю и Джейкъб Скелета с удари на брадвите изкъртиха вратата на долната каюта, от дъното на помещението изтрещя пищовен изстрел. Куршумът одраска рамото на Грели и попадна в гърдите на Джейкъб Скелета, който падна по очи в каютата, като препречи входа й.

Грели стреля с двата пищова едновременно и прескачайки трупа, се втурна към дъното на каютата, изпълнила се с лютив барутен дим.

Срещу пирата пристъпи нисичък старец с накъдрена перука, облечен в старомодна камизола 25 25 камизола — старинна мъжка дреха обикновено без ръкави, заменяща жилетката. — Б. пр. с дантелено жабо и широки брабантски 26 26 Брабант — град в Нидерландия, който през XVIII век се е славел с ръчно изработване на дантели; изделията на брабантските плетачи се ценят и днес. — Б. пр. маншети. Старецът захвърли димящия пищов и Измъкна из ножницата шпагата си, която насочи към гърдите на пирата. Грели неминуемо щеше да бъде пронизан, ако Червенокосия Пю от прага на каютата не беше изпразнил тежкия си пищов в главата на стареца. Старият джентълмен рухна на пода. Улавяйки шпагата му още във въздуха, Грели отмахна с нея брокатената завеса, която отделяше задната част на каютата и… замря в изумление: върху дантелената покривка на леглото лежеше в безсъзнание красива млада девойка. До леглото стоеше висок млад мъж с орлов нос и къси бакенбарди, преграждайки достъпа към девойката. Той вдигна спокойно пищова си и натисна спусъка, но изстрел не последва. Оръжието направи засечка и това пак спаси живота на Грели.