Джон Ъпдайк - Телевизионна реклама

В бърз порядък виждаме медальони с профилите на Платон, Тома Аквински, Сантаяна и други теоретици на красотата, върху които минават тлъсти мазки накръст, показващи, че ги опровергаваме.

Кратък кадър: МЪЖЪТ си мие зъбите, изплаква си устата и плюе.

Неподвижен кадър на ЛУНАТА.

Връщане към МЪЖА. Стои объркан пред огледалното шкафче в банята. Отваря вратичката му, представляваща огледало. Вариообективът приближава червена КУТИЙКА. Какво има в КУТИЙКАТА? Досещаме се, че това е нещо, на което той се противопоставя, тъй като не е в съответствие с идеалната му представа за здравословната нормалност. Той затваря вратичката на шкафчето.

Почва да души. Както е стоял смутен, до носа му се е надигнала миризмата на собственото му тяло — неприятна миризма на картофи. Като дете, когато е живял с възрастни подобно на ДЕТЕТО от рекламата, той си е въобразявал, че възрастните изпускат тази миризма нарочно, да го обуздават и дисциплинират. Сега — тя вече е негова собствена — в нея няма нищо обуздаващо, а чисто и просто досадно като купчината РАЗРЯЗАНИ ПЛИКОВЕ, които всеки следобед отрупват кухненската маса. Виждаме натюрморт от ПЛИКОВЕ. Повтаря се кадърът, в който ДЕТЕТО лети по СТЪПАЛАТА към очакващата го прегръдка. Подсъзнателно ние сме трогнати.

Влачейки нозе (според случая или си навяхва палеца, или стъпва на кабарче), МЪЖЪТ се връща от банята и заобикаля ЛЕГЛОТО. ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ПРИЕМНИК вече е изстинал. ЛУНАТА също. Напъхвайки сякаш прочетеното писмо в разрязания плик, той се мушва в ЛЕГЛОТО до ЖЕНА си. Ръката му крадешком се озовава под нейната нощница и разтрива гърба й; това е ритуално запитване. В ритуалния си отговор ЖЕНАТА се размърдва в съня си, събужда се колкото да установи, че в стаята е студено, притиска тяло до МЪЖА си и наново заспива. Наново заспива. Наново. Наново. Заспива.

Неговата половина от ЛЕГЛОТО е намалена на третина — една трета, която непомнещи лакти и колене смачкват и още повече наръфват. Очите на МЪЖА се затварят, но УШИТЕ му се отварят още по-широко, като ужасни очи, чиито клепачи са били окастрени с ножица: огромни бездънни кладенци, жадуващи за шепота и пропукванията на СВЕТА. Той заравя ушите си едно по едно във възглавницата, но не успява да запуши и двете едновременно.

Един от радиаторите засъсква: парата се нагрява с нафта. Дали природният газ няма да е безшумен? Далече някъде форсира автомобил. Замърморва прибоят, а може би вятърът? А дали не е хеликоптер? Изведнъж — появило се е ново действуващо лице — на една стъпка по-долу от лицето на МЪЖА започва да мяука КОТКА. Кръшна и настойчива, КОТКАТА иска да излезе. Почти благодарен, МЪЖЪТ става. По-добре да правиш нещо, отколкото нищо — помисля си той, типичен представител на нашата изнуряваща ера. В голите му глезени мразовито го погъделичкват мустаците на КОТКАТА, заредени с електричество, потрепващи.

МЪЖЪТ и КОТКАТА слизат заедно по едно СТЪЛБИЩЕ. Тук обаче го няма възлестия дъб. Стилът е модерен, гол, мъжът докосва стената: студена мазилка.

МЪЖЪТ отваря входната врата. Изненадани сякаш, ТРЕВАТА, ДЪРВЕТАТА, НЕБЕТО и ЗВЕЗДИТЕ като че нямат време да съберат очертанията си и в рязката рамка изглеждат безцветни и плоски. ЗВЕЗДИТЕ особено му се струват съвсем механични като дупки от куршуми в покрива на някой хангар. КОТКАТА драсна в мрака.

Намираме се обратно при ЛЕГЛОТО. МЪЖЪТ обръща възглавницата на другата страна, за да изследва с бузата си нейната неосветена половина. Внимателно, ала заразен от настойчивост от примера с КОТКАТА, той избутва тялото на ЖЕНА си в нейната половина на ЛЕГЛОТО, инч по инч. Минутите на търпеливото избутване обаче свършват, защото, изплувала към пределите на съзнанието, тя още по-доверчиво се прелива към него. Будна ли е, или спи? Какво е от нейна страна възстановяването на двете трети от ЛЕГЛОТО — инстинктивно териториално потвърждение на безчувственото й тяло или пък е резултат на изчисление, надраскано с известно участие на мозъка върху несигурната брачна основа между тях? На това място МЪЖЪТ, нашият несъответен ГЕРОЙ, изглежда, стига до една от ония изпортени точки, когато разсъдъкът е благоприятно отвлечен от движенията на мисълта, а тялото изпада в безразсъдно блаженство. Предшественици на благословеното разпадане, у него зейват пълни с надежда ями, бълбукат мехурчета, протягат се някакви болки.

Рязка смяна на кадъра: в една детска стая, обзет от внезапен пристъп на фантазии за скорост и пространство, един ХОМЯК ускорява да върти отвътре несмазания си барабан. Разнася се епичен грохот, сякаш ХОМЯКЪТ върти земното кълбо на връв.