Джон Ъпдайк: Спасяването

След като съпругът и синът й се вкопчиха в първата седалка, на Каролайн Харис не й оставаше друго, освен да седне до Алис Смит. Дъската ги перна зад коленете и ги изтласка нагоре. Когато Каролайн беше дете, баща й, самонадеян от силата си, я подхвърляше към тавана със същото жестоко, устремно люшване. Алис завъртя предпазния лост и сега вече бяха заклещени ведно. И на двете им бе унизително. Нито Норман, нито Тими се обърнаха да ги удостоят с поглед. Надянали качулки като рицарски шлемове, въоръжени с щеки-копия, в гръб те досущ си приличаха — Тими, дванадесетгодишен, бе само малко по-дребен. Каролайн възприе и това като дезертьорство, като бягство от утробата й. Докато се носеше из въздуха, грубо разтърсвана при всеки стълб, снежната белота натрапчиво тормозеше съзнанието й, като усилващо се главоболие. Скиорските обувки тежаха; краката й бяха все едно в окови. Вцепенена от раздразнение, в желанието си да прекрати безпомощното люлеене тя запали предпоследната си цигара, чийто вкус бе подло отнет от студа, и се помъчи да реши за себе си дали жената до нея спи с Норман, или не.

Тази сутрин, докато пътуваха на север към Ню Хампшир, атмосферата в колата бе прекалено непринудена, сякаш те четиримата се познаваха по-добре, отколкото Каролайн бе предполагала. Малко съмнително й се стори, че между Алис и Норман не се долавя и най-невинен опит за флиртуване, докато у сънения, простодушен Тими тази жена събуди учудващо пламенна игривост, сякаш чрез сина изпращаше горещи послания до бащата или може би се мъчеше да обезличи сексуалното си присъствие, да се покаже като любеща сестра. Мисис Харис усещаше застрашителна напрегнатост в този излет. Дали пък многозначителността на мълчанието по време на тягостната закуска не бе плод на въображението й, както и помръдването под масата — като допир на нозе. Дали пък подозренията й за умишлено разпределение по двойки не бяха проява на параноя. Тя и синът й се тътреха по влека, докато ония двамата летяха по склона и долу заставаха един до друг в края на виещата се върволица, обгърнати от парата на смеха си. Каролайн не се успокои от усмивката на Алис по време на общия обяд, който имаше сладникав привкус, неупоменат в рецептата на техните отношения. Отначало Алис й беше приятелка. Живееше в квартала им от една година — дребна женица с две близначета в предучилищна възраст, разведена и затрогваща с пълната си безизходица. Ските, изглежда, бяха единственото й развлечение, а семейните неприятности бяха придали на изражението й странна суровост, сякаш в резултат на прекалено спортуване. Норман я бе определил като нещастно безлично създание. Ала следващата зима извади на бял свят екипа си след десетгодишно изгнание на тавана, записа Тими в ски-училище и, необяснимо как, повлече и жена си в същата опасна посока, така неудържимо, както това стоманено въже ги теглеше нагоре към небето.

Издигнаха се на шеметна височина, над боровете. За да потисне с гласа си растящия страх, Каролайн рече високо:

— Ама че смешно! На моята възраст жените в Таити имат внучета.

Алис отвърна сериозно:

— Мисля, че напредваш страшно бързо. Ти си родена танцьорка и сега това си проличава.

Каролайн не можеше да я намрази. И Алис беше безпомощна като нея, а може би имаше и някаква плаха проява на лоялност от страна на Норман: изневеряваше й с жена, към която тя се бе отнесла приятелски. Чувствуваше се по-скоро обезличена, отколкото излъгана; като закри с ръка цигарата от вятъра, Каролайн извърна глава и за миг се взря в момичето, сякаш се оглеждаше в измамно огледало. Алис беше с дребен кокал, ала при все това грубовата; изопнатите мускули, които си личаха и по изпъкналите сухожилия на врата, придаваха на лицето й, макар позачервено от брулещия вятър, напрегнат, нездрав вид. Косата й, прихваната с алено вълнено шалче, бе буйна, но с миши цвят, а очите й бяха сближени и светлокафяви, с упорит поглед. Ала между твърде обикновения нос и сплеснатата брадичка бе разположена, сякаш в засада, голяма изписана и (така предположи Каролайн) страстна уста. И изведнъж, докато седалката се люлееше така, че да ти прилошее, тя осъзна, че тъкмо това би се харесало на Норман; мишка с уста на питон.

Погнуса, погнуса и гняв се отприщиха в нея. Тия ненаситни мъже! Колко бяха самонадеяни и непредпазливи! Небето се ширна пред нея, сякаш да понесе този жесток укор. Алис отмахна предпазния лост с ловка бързина. Каролайн неволно си представи, че със същата ловкост разкопчава и дрехите на Норман. Вледенена от презрителен яд, че е поставена в това положение, тя боязливо спусна крака на площадката, ала не успя да присвие треперещите си вдървени колене.