Джон Ъпдайк - Упоритостта на желанието

— Гледам, че имате нов часовник в чакалнята.

— Коледен подарък ми е от фирмата „Олтън Оптикъл“. Можеш ли да прочетеш този ред?

— 7, 4, 1, а това е или 9, или 6.

— О — рече Пенипакър, без да поглежда. Бедният човечец, беше запомнил всички тия цифри и разните му занзибарски букви поред. Внезапно Клайд почувствува умиление към него. Лекарят смени едната леща. — Така ли е по-добре?… Или така?

След като прегледът свърши, Пенипакър заяви:

— Може да са му били прашни инструментите, но човекът ти е дал правилно назначение. В дясното ти око диоптрите на астигматизма са се увеличили, което се коригира с лещите. Ако чувствуваш напрегнатост, Клайд, причината е донякъде в тия тежки рамки, които постоянно се плъзгат надолу и създават призматичен ефект. За да не ти падат, трябва да носиш метални рамки с наносници.

— Те оставят такива грозни белези отстрани.

— На тебе ти трябват точно такива рамки. Костта ти, ето виж — той напипа собствения си нос, — е вдлъбната горе. Затова и не могат да ти се задържат обикновените рамки. През всичкото време ли си с очила?

— На кино и при четене. Когато ги сложих в трети клас, вие ми казахте само тогава да ги нося.

— Трябва да ги носиш непрекъснато.

— Нима? Дори и когато се разхождам.

— Да, постоянно. Вече не си в първа младост.

Пенипакър му подаде пластмасово шишенце с капкомер.

— Това ти е против лющенето на клепачите.

— Лющене ли? Звучи ужасно. Добре, ще ми мине ли трептенето?

Пенипакър рече с досада:

— Трептенето е от преумора на мускула.

И така, Клайд бе отпратен в един свят на петна, където предметите се разливаха пред погледа му. Сложил слънчевите си очила, той тръгна по коридора и секретарката му каза, че ще получи сметката по пощата. Сега чакалнята бе пълна — най-вече с омърлушени старци и късогледи деца, които мрънкаха и тормозеха майките си. От тази тълпа се надигна зрееща млада жена и както застана до Клайд, облъхна го с аромата на косите и кожата си и го накара да се почувствува цъфтящ, размекнат и отпуснат като пищно разтворена роза. Джанет пъхна в джоба на ризата му сгънато листче и каза най-спокойно:

— Той чака долу в колата.

Безличното застрашително „той“ отвори широко вратата на конспирация, в която Клайд влезе мигновено.

Изостана, за да й даде време да си отиде. Заобиколен от изпитателните очи на млади и стари, Клайд се почувствува като актьор, скрит в заслепяващото убежище на прожекторите. Позадържа поглед върху часовника-спидометър, чието екранче сега бе празно като писмо, получено на сцена. А сетне, като се усмихна иронично и в двете посоки, излезе във вестибюла: кутийка с гипсова стойка за чадъри и червена гумена изтривалка, на която пишеше „ВХОД“ с такива букви, че той спокойно ги различи.

Не очакваше, че не ще успее да прочете бележката й. Протегна напред ръка и бавно започна да приближава листчето към очите си, като го въртеше под светлината отвън. Макар да повтори тези опити няколко пъти, не му се удаде да различи и най-кратката дума. Виждаше само разлети сини петна. Ала му се струваше, че изпод петната разпознава почерка — наклонен, ясен и закръглен, шаблонен. Помнеше го от други бележки, получавани едно време. Това надзъртане през хартията в простодушната й същност разпали желанието му повече, отколкото докосването до нея. Пак мушна бележката в джобчето на ризата си и там тя стана като броня за сърцето му. В тия доспехи излезе на познатата улица. Кленовете, чакълената настилка, сенките, къщите и циментът заблестяха пред изтерзания му поглед като картина, останала в спомените. Той пак се превърна в дете на тоя град, където животът бе недостижимо приключение, мълва, вечно очакване на радост.

© 1959 Джон Ъпдайк

© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски

John Updike

The Persistence of Desire, 1959

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15356]

Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00