Пейо Яворов - Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)

Здесь есть возможность читать онлайн «Пейо Яворов - Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Поне румъните, сърбите и гърците биха постъпили така; правете, каквото щете, ескимосите не могат повярва, че главното предназначение на спармацетовите свещи е да служат на човека вечер, а не за вечеря!

Румънските, сръбските и гръцките държавници ни обявиха за страшни врагове на румънските, сръбските и гръцките късогледо разбрани задачи. Те се наредиха рамо до рамо с турците и употребиха против нас в подкрепа на последните всички не за човещината оръжия, с които може да си послужи едно лошо намерение.

Освен това те злоупотребиха с простотията на куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците в Турско, като направиха за тях народен идеал онова, което е само държавна похота, и като им накитиха македонските българи с петна, зъбища и нокти, каквито можеха да видят само в домашните си огледала; те злоупотребиха с простотията на тия куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, та ги окумиха като пети колела в жалките свои държавни каруци, на които е съдено може би да се изполомят в македонски камънаци…

Днес куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците, живущи в Македония, държат спрямо нас поведението на румъните, сърбите и гърците вън от Македония, или — все също, поведението на техните представители — посланици, консули и др. — в Турция.

Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Техните доноси, па и техните клевети са разорили вече десетки села, опропастили са вече стотини семейства, погубили са вече хиляди човеци! Разбира се, нашата организация всякога е полагала старание да не остане длъжна никому, без разлика на българин, влах, сърбин, грък или какъв да било друг, като е плащала всекиму според неговата заслуга — и никой не ще я обвини за туй…

Ний работим за свободата на един край, дето господствува най-отвратителната тирания в света. Ний ратуваме за свободата на два милиона хора, кадърни за самостоятелен политически живот, свободни за всестранен граждански напредък. И като виждаме северозападната и североизточната опасности, с които ни застрашава както настоящето, така и бъдещето, мечтаем за дружбата на ония, които са застрашени от същото място и които — уви! — тъй малко ни разбират…

Да, като е дума за Балканската конфедерация , в чието име поне нашите инородни съграждани — които желаеха ли, биха ни познавали — трябаше да ни окажат известна помощ, ако не с благоприятно действие, поне с въздържане от шпионско противодействие.

Най-после, стана ли дума върху „народността“, която тряба да бъде с време „охранявана“, ний ще кажем, че уважаваме чухдото за право на чуждо уважение към нашето. И ний обичаме своята българска народност, ала с една възвишена обич, която не допуща завист или омраза към другите.

Защото народността според нашите понятия намира смисъл единствено при светлия порив на даден сбор човеци, говорещи един и същ език, да вложат особен пай от мисъл и дело в общия културен придобитък на целокупното човечество. Ако власите, сърбоманите, гъркоманите и гърците в Турция бяха способни да виждат по-далеко от носът си и да чувствуват малко по-човешки, борбите ни биха били и техни мечти; да, ний повтаряме и за тях онуй, което казахме за свободните румъни, сърби и гърци, обаче което, ако искаме да бъдем справедливи, не можем да кажем вече и за мнозинството от свободните българи.

А дали куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гьрците в Турция живеят по-добре от българите?

Друга е работата, ако тия християни гледат само услугите, които хьокюмата им прави в църковно-училищните разпри с българина — връщани услуги в неправедни разпри, с които се постига — и за синове, и за внуци — едничко нещо: мъката на Юда .

Защото въпреки многоезичието на враговете ни Македония ще бъде свободна !

Че враговете ни молят против нас бога на лъжата и неправдата, побеждаван от начало и до днес. А ний молим за себе си бога на истината и правдата, победител во веки веков.

Леринският гръцки владика Йоаникис преди един месец имал разговор в Битоля с дописника на немския вестник „Neue Freie Presse“! Владиката не пропуснал удобния случай да наговори за нас такива чудовищни клевети и хули, от които би се погнъсил, ей богу, и сам дявола.

Той се опасявал от българските освободителни стремежи, които щели да причинят ужасни сътресения. Не турците, а българите вършели престъпления, от които настръхвали косите на човека; те, българите, искали да изтребят всички гърци, затова ги подлагали на непреривни мъчения. Яда си българите изливали главно върху гръцките учители и свещеници, които били жестоко убивани. Българите постъпвали още по-варварски с жените и момите: освен дето ги убивали, ами обезообразявали и телата им. В едно кратко време българите извършили убийства, от които 32 на мъже и 14 на жени.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)»

Обсуждение, отзывы о книге «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x