Пейо Яворов - Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)

А че Турция току тъй не ще изпълни даже и това нищо, което днес обещава — то се знае.

Турският посланик в Рим заявил: ний не можем да въведем преобразуванията в 24 часа; Италия, която е напреднала страна, се труди вече тридесет години да подобри стопанското положение на своя народ и не е сполучила; тогава защо изискват от нас да направим това в най-кратък срок?

Наш Осман, както виждате, поставя Турция на една дъска с Италия и бълнува за някакво сходство между положението на безправния турски роб и на свободният италиански гражданин…

Самси великият везир, запитан от цариградският английски посланик, скоро ли ще бъдат въведени обявените преобразувания, отговорил:

Нашите землемери в Македония работят най-усърдно за по-бързото довършване на пътищата; а направят ли се пътищата — ще се увеличи търговията и ще се подигне населението в стопанско отношение.

Наш Халил, както виждате, обича да се втелява и да говори за ланския вятър, когато хората го питат за днешната гозба…

Турското правителство се мъчи да придаде на борбата ни, която е преди всичко борба за най-необходимите условия на човешкото развитие, оня обществено-стопански цвят на сиромашките вълнения в свободните страни — цвят, за основа на който може да послужи само един вековен всестранно напредъчен живот.

Турция досега играеше на конопено азиатско въже — отсега почва да играе на копринена европейска нишка!

Че какво инак да прави бедната, когато за въвеждането на преобразуванията й тряба време — поне докато ония, които й пъхат в носа тия преобразувания, забравят и поменът им дори?

В краен случай тя може по стар навик да позалъже света; — тя може с едната ръка да подаде и с другата да отнеме подаденото. Даже ний сме зрители вече на тая хаджиайватовска комедия. Пуснаха се няколко стотини политически затворници, но — стигнали-нестигнали хората до къщната врата — разтичаха се суварии и заптии да ги повръщат назад и — един „кефил булмамъш“, с друг „янглъш олмуш“ — сиромасите напълниха отново поизпразнените „кауши“.

Каза се, че и християните ще бъдат назначавани на стражарска служба, но — узнали-неузнали хората това — разтичаха се суварии и заптии да събират по села и градове всезнайни доносчици на правителството, гърци и сърбомани, от които, както бяхме предвидели, са назначени вече на служба в Битолско и Скопско 4–5 души.

Съобщи се, какво арнаутите и койнарите пъдари ще бъдат отстранени от християнските села, но разбрали-неразбрали хората да се порадват — разтичаха се суварии и заптии да свикват коджабашите в хьокюмата, дето каймакамите са ги заставяли, както бяхме съобщили миналия път, да подписват, че населението било доволно от Кадриевци и Салиевци и че то ги желае да си останат по местата…

Турчинът има столетна ука в преобразувателната работа: не „дън-дън“ въведения като сегашните, но и десет пъти по-големи биха били направени от него тъй, щото най на края да остане следата им като вода в решето.

Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо, та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме…

Ала ний ще докажем, че няма кого за какво да благодарим, като извадим налице всичката безсмисленост на думите „преобразувания според изискванията на времето“ — когато тия думи се отнасят за една прогнила от край до край държава, каквато е поганска Турция.

Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува, като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни, додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.

Средство и за едното, средство и за другото е нашата борба с правителството, борба по всички направления, борба на живот и смърт.

в. „Свобода или смърт“, брой 6, 17 март 1903 г.

С. 13-и март 1903 г.

Два месеца близо откак султанът прие препоръчаните от Русия и Австрия реформи и откакто целият свят говори за тях. Великите сили веднага благодариха за готовността на султана да се съгласи за реформите. Руското правителство незабавно отправи до България и Сърбия съвети да мируват и да възпрепятствуват на всякакви движения от нихните земи за към Македония. Австрия направи същото, само с по-некомпетентен тон. Българското правителство, сляпо оръдие на руската политика, понеже беше проглушило света, че трябало да се чака много от застъпничеството на Русия по македонския въпрос, излезе да се хвали с големи заслуги. Гърция, която до даването на тия прословути реформи се мъчеше да увери хората, че гърците в Турската империя (като болшинство уж) добруват и живеят братски с турския елемент, заяви, че трябало да се простират тия реформи и върху Тесалия и крайморските брегове, дето тъй също положението не било сносно, както и в Македония. Сърбия побърза да настои за припознаването на сръбската народност в Македония, та ней (на тая народност) и на стара Сърбия да се дадат същите права, които се дават и на другите. Румънците от преко Дунав, и те побързаха да извоюват припознаване на народността им в Македония. Всички завидяха на македонския българин, че биде щастлив да се облагодетелствува от своя си „баща“… А ето какво изпитва нашият роден кът след прогласяването на тия реформи: