Пейо Яворов - Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)

"I. Прогласи се амнистията, като първо доказателство, че ще има реформи. Една седмица подир заповедта пуснаха се само някои затворници. Някои от добрите още лежат по хладните зандани. А всички заточеници си плачат дните по Малоазиатските крепости.

II. След като освободиха тук около 75 души, държаха ги цяла седмица и ги влачеха по правителствените капии, за да ги терзаят. На двама български поданици, Стамболийски и Вълканов, предлагаха скъпи възнагради, за да им станат шпиони, и само защото не се съгласяваха, една вечер щяха да ги убият всред града, ако не се предпазеха.

III. На 21 февруари царски аскер и башибозуци, като не могли да заловят войводата Сандански и неговите другари, макар они да били 460 души в селото Долни Орман, намерили учителя от с. Любовка, завели го в една плевня, заклали го, ругали тялото му и го хвърлили на парчета.

По тая случка забират всички селяни и ги натикват в Мелнишкия затвор, дето турски чиновници и башибозуци убиват с камъни един виден селянин.

IV. Жени и мъже, които от разложките села (Добринища, Елешница и др.) бяха отишли да се оплакват в Солун на валията и консулите заради есенните зверства, в последно време са изложени на много жестоки преследвания от властта и съселяните си турци. Комисията, която отиде под предлог да изследва зулумите, измъчва ги да кажат кой им дал пари и съвет, за да отидат в Солун на поплака. Някои селяни от Елешница са затворени в Мехомийския затвор, а други избягали в България, защото не искали да кажат каквото им се търсело.

V. На 1 март демирхисарският каймакамин обсажда селото Савек и туря на големи тревоги и мъчения селяните, за да казват оръжия и комити, каквито няма.

VI. Преди няколко дни мехомийският каймакамин отива в селото Якоруда и в с. Нефрат урежда тайна поща и тайни турски куриери до българската граница.

VII. На пътя от Скеча до Драма султански аскери и башибозуци срещат на 6 март трима търговци и като им взимат парите, закалят ги.

VIII. Задето горноброжени изпратили човек да се оплаква на валията и консулите в Солун, тукашният мютесарифин повлече под следствие няколко пъти всички първенци от селото им и сега вече братя Димкови и други са в затвора. Други селяни, като слушат това, и трима учители, за да не се подложат на мъка, избягали са по планините.

IX. Коджабашът на с. Елешница (Демирхисарско) бил до смърт изтезаван от каймакамина в Демирхисар, защото не искал да остави и занапред в селото си досегашния турчин поляк.

X. В с. Крушово (пак Демирхисарско) аскерът не оставял да се покаже на полето женска душа. Няколко пъти вече жени, моми, па и малки деца са били по чудо спасявани от обезчестяване и позор. Аскерските безобразия в това село полазили и върху добитъците. Но за тия работи ще премълчим, защото ни е срам да ги приказваме…"

Нека след тия факти каже някой, че Турция не била умеела да „реформира“. Па нека се огледа в тях и Русия, и Австрия, и България, и всички тонковци.

А ний си знаем пътя!

в. „Свобода или смърт“, брой 8, 31 март 1903 г.

Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него.

Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласите.

Сърбия напълни с грешно злато джебовете на стотици македонски просяци, та купи сърбоманите.

Гърция — по-честита от Румъния и Сърбия — намери готови по някои села гъркоманите, по някои градове гърците.

Румъния, Сърбия и Гърция посочиха „сънародниците“ си в Македония, посочиха тяхното съществуване като едно свое право за по-малък или по-голям дял от македонската земя — дял, който тряба да бъде заменен според румънските сметки с равностойно възнаграждение от свободно българска страна или присъединен според сръбските и гръцките сметки направо към днес подвластните им области.

Те не могат прочее да се примирят с една революционна организация, която по една твърде проста и много естествена логика на обстоятелствата се опира само, или почти само, върху българските плещи в страната.

Румъните, сърбите и гърците се поставят наместо българите в Македония и разсъждават: Тия хора се борят отчаяно, тия хора проливат кръв, тия хора ще отвоюват свободата си, ще станат господари на съдбините си и тогава — не може инак — ще поискат обединението си с българите от Мизия и Тракия.