Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Мъжът поумува, докато се чешеше с нокът по носа. На Талия й беше неприятно да го гледа.

— Изнесохме оттам петима, може и да са били шестима — смръщи се касапинът. — Не помня, толкова трупове имаше наоколо! Разчистихме вътре преди доста часове. Ама помня онази дъртофелница — познахме я и без официалните одежди. Вкиснатата Нелиса. Питам се ще жали ли някой и за нея ?

— Намерихте ли млада червенокоса жена?

— Не помня, почитаема. Вярно, имаше няколко мъртви жени, едната си беше хубавица, ама кой се заглежда в трупове? Свърши ли животът, отива си хубостта, край и на мечтите. Няма защо човек да се захласва. — Явно имаше нужда да изприказва каквото му се е насъбрало. — Чудно нещо е скокът от живота към смъртта. Отначало почти не си личи, но като мине малко време…

Талия не се интересуваше от увлечението му по философията.

— Сигурен ли си, че не сте я изгорили? Тя беше дребничка, с рижа коса, бяла кожа, цялата й риза беше подгизнала от кръв, но не беше ранена. Непременно щеше да запомниш косата, такъв огнен цвят имаше. А снощи беше жива.

— Ами да бяхте я прибрали снощи — натякна касапинът и пак се почеса по носа. — Тежко е човек да умира сам-самин. Жените, дето ги изгорихме, не бяха окървавени, пък и мъжете, ако не се лъжа. Имаше една висока и мургава като вас. Жив никого не сме хвърляли в огъня, не се съмнявайте. Сутринта заварихме само двамина, дето още дишаха. Мъже бяха и ги отнесохме да се погрижат за тях. Това знам.

„Другите са се съвзели или са били пленени — рече си Талия. — Ех, ако я бях отнесла. Твърде късно…“

За да избегне опасностите, Талия се върна по заобиколни пътища в цитаделата и се убеди, че защитата вече се пропуква. Силите на Игър бяха приклещили бранителите на града отвсякъде освен от изток и ги изтласкваха назад към последната им твърдина — стените на Стария град, който не заемаше дори една десета от площта на Туркад. Тя се втурна устремно в приемната зала, но не завари Мендарк там. Търси го дълго из крепостта, защото дори офицерите май не знаеха къде е, и го откри на една от крепостните кули да ръководи защитата на южната стена.

— Безсмислено е — промълви уморено той.

Целият в сажди, опръскан с кръв и кал, той й се стори останал без сили като нея. До него Беренет беше безупречно пременен както винаги. Просълзеният Мендарк посочи с широк замах на ръката си задимения хоризонт.

— Виж каква разруха. Цялата Галерия е в пламъци. Старото укрепление вече е пепелище. Четири хилядолетия са заличени! Упорстваме ли в съпротивата, все повече хора ще загиват, а поражението е неизбежно. Но как да му предам Туркад? Обичам града с цялата си душа.

— Къде е Губернаторката?

Дотича вестоносец с последните донесения. Мендарк счупи печата и се зачете.

— Дебелата крава се оказа и изменничка! — процеди Беренет вместо него. — Избягала е, а корабите й били така натоварени с благинки, че едва не потънали.

— Вместо Събрание имаме лудница — добави Мендарк. — Не ги бива да управляват и сбирщина от дечица. Останах само аз…

Той отново склони глава към книжата.

— Тогава си длъжен да браниш Туркад и да спасиш хората, докато имаме някакъв шанс — твърдо нарече Талия.

— Точно това правя, но друг, по-висш дълг става все по-неотложен — да осъществя замислите на Съвета. По-лошо от сега не може и да бъда — пощурелият Тенсор отнесе нанякъде Огледалото.

Зарея поглед към града, където флагът на Игър — черна наковалня в син кръг — се вееше над поне стотина големи сгради. Повече приличаше на изправен юмрук, затова и жителите на града наричаха войниците на Игър „черните юмруци“.

— Имам план, който може би ще привлече вниманието ти — вметна Беренет, докато старателно излъскваше с ръкав сребърните си копчета.

— Дано да е разумен — изсумтя Мендарк, без да го поглежда.

— Виж — самодоволно го подкани Беренет и разстла върху каменните плочи карта на града. Нокът с маникюр се плъзна по неравната линия на стените. — Според последните ни сведения Игър е завзел пет от осемте хълма на Туркад — всичко на запад и на юг и почти всичко на север. Сега настъпва на изток. — Беренет посочи Стария град и източните хълмове, където войниците на Мендарк още се съпротивяваха. — Той обаче е уязвим.

Беренет се зае да разполага по картата златни монети — показност, която малко ядоса Талия.

— И как тъй? — промърмори Мендарк.

— Неговата Първа армия, командвана от най-способния му пълководец Дросим, е тук, в центъра. Четвърта се е разгърнала на юг и държи западните и южните порти. Нейният боен дух не е чак толкова висок. Игър се надцени и другите три армии с мъка налагат властта му над земите, които завзе досега. Няма как да му се притекат на помощ.