Иън Ървайн - Тъмна е луната

А Каркарон беше неин и тя кипваше всеки път, щом се сетеше, че Рулке го е присвоил, но нямаше какво да направи. Кулата оставаше непристъпна дори при дълга обсада. Ако Рулке пратеше слугите си да я търсят, щеше да застраши цялата долина, независимо дали тя и Лиан щяха да останат тук. Какъв изход имаше?

Тя се вдигна припряно от леглото и запали фенера.

— Какво правиш? — подпря се на лакти Лиан.

— Не мърдай оттук. Трябва да намеря нещо.

Хукна боса през тъмната къща. В дъното на библиотеката имаше големи шкафове с широки чекмеджета, побрали карти и стари рисунки, съхранявани от много поколения. Там се пазеха и скици на имота, някои начертани още преди построяването на къщата. Не намери обаче плановете на Каркарон.

Каран седна на дългия сандък до шкафовете и разтри ходилата си. Къде ли бяха плановете? Всичко ценно от Каркарон било пренесено заедно с трупа на Басунез. Само че никога не бе виждала книжата му.

Да, но… Когато се завърна в Готрайм за пръв път след края на детството си, тя откри дневниците на своя баща. Често ги препрочиташе, за да съхранява образа му в паметта си. През целия си живот той бе проявявал особено любопитство към Каркарон. Тя дори помнеше как й бе подхвърлил, че в кулата има таен вход.

Устреми се по дългата тясна пътека между шкафовете и налетя на Лиан, който се мъкнеше пипнешком. Той се хвана за рафт, крака му бе леко схванат.

— Брей, че си щура! — подхвърли с измъчена усмивка. — Какво си намислила?

Тя му подаде ръка.

— Търся картата на Каркарон, сигурно е в дневниците на баща ми. Ето ги.

Освен тънките бележници имаше сноп книжа, вързани с връв. Картата не беше в тази купчина. Каран грижливо събра книжата.

— Очаквах да е тук…

— Кога си била в Каркарон с баща си?

— Като дете, преди седемнадесет години. Скоро след това го убиха.

Каран прибра документите, а Лиан сваляше дневниците от рафта един по един, разгръщаше ги, после ги връщаше на местата им. Прелисти третия, извади малък сгънат лист и й го връчи, без да го погледне.

— Май е каквото търсиш…

Малкият чертеж бе озаглавен „Каркарон“. Имаше схема на крепостта и защитните й съоръжения. Обясненията бяха написани с равен четлив почерк.

— Баща ми го е начертал. Това е почеркът от дневниците му. Но как позна, че е в дневниците?

— А къде другаде да е?

Каран научи каквото искаше. Пъхна чертежа в джоба си. Лиан й се стори премалял. Хвана го под ръка и бавно се върнаха в нейната спалня.

— Ти лягай, аз ще се върна ей сега.

Скоро му донесе огромна паница гореща супа и дебела филия хляб.

— Изяж всичко и заспивай. Аз няма да се бавя.

Лиан не бе спал истински, откакто Мендарк се бе захванал с него. Скоро обаче започна да трепери от студ в постелята. Протегна ръка към Каран и не я намери. Тутакси се разсъня. Повлече се през къщата и зърна нисичък силует до отворената врата отзад.

— Къде отиваш? — прошепна той ядосано, макар че вече знаеше отговора.

— В Каркарон!

Пръстите му се вкопчиха в палтото й.

— Нищо по-тъпо не съм чувал от устата ти.

— Имам ли избор? Нима трябва да протакам, докато прати гашадите? А дори да избягам, те пак ще опустошат долината при претърсването.

— И какво смяташ да правиш като отидеш в Каркарон?

Каран се двоумеше. „Бъди откровена с него…“

— Не знам какво ще правя. Ще се пазаря с Рулке, за да те освободи.

Както и да я разубеждаваше Лиан, тя не се отказваше. Силата на духа и го стъписа.

— Ама че си глупачка… Но аз съм още по-голям глупак от тебе. Идвам и аз.

— Дрън-дрън. Какъвто си немощен, няма да стигнеш и до оградата.

— Идвам — натърти Лиан, — ако ще да ме носиш на гръб догоре.

Тя се разсмя до сълзи, после заплака. Целуна го по устните.

— Върви да се облечеш топло. Ще те чакам.

— Току-що доказа, че не бива да ти вярвам. Ела, ще седиш на леглото, докато се обличам.

Каран се ухили и послушно се върна в спалнята. Лиан трупаше по тялото си пласт след пласт вълна, навлече и дебело палто с подплата, а отгоре се покри с наметало от промазан брезент. Накрая седна да си почине.

— Ще ми помогнеш ли с ботушите? — помоли прегракнал.

— Що за жалка двойчица сме… — поклати глава Каран и се наведе да вземе ботушите.

Сложи и в неговата раница сушени продукти от килерите. Пак си напълниха коремите с топла супа от големия казан. Гладът на Лиан се изостри изведнъж и той изгълта още една паница. През това време Каран написа бележка на Рейчис, напълни голяма манерка със супа и я пъхна в сгънатия си спален чувал. Накрая излязоха сред снега и вятъра. Всеки криеше ужаса си от предстоящото в усамотения Каркарон, построен от един луд.