Иън Ървайн - Тъмна е луната

Мейгрейт така се втрещи, че за малко да се втурне накъдето й видят очите. И на Големия събор бяха споменали за премахване на Възбраната, но това бяха празни приказки. Но оттогава често беше умувала какви могат да бъдат последиците.

— Но никога нямах увереност — говореше Фейеламор. — Едва когато си послужих с Огледалото в Катаза, се убедих в правотата си.

Нещо древно и плашещо се таеше в очите й. Тя изви глава, сякаш се притесни, че се е издала, и то тъкмо пред Мейгрейт.

Значи през цялото време целта й е била да пробие през Възбраната. Тогава какво би сполетяло Сантенар? Редно ли беше да й помага? Краткият досег с властта беше отворил очите на Мейгрейт за света и за собственото й място в него. Имаше какво да направи и човек като нея, равнодушен към могъществото и богатството, но държащ на почтеността.

Веднъж дори бе попитала Игър за Възбраната, защото знаеше, че той е най-близо до вникването в същността й.

— Не знам какво би се случило — бе казал той, — а предполагам и на никой друг не му е ясно. Няма човек, който наистина да разбира Възбраната. Защо се е появила? Не знаем. Дали Шутдар я е създал нарочно, като последна гавра с възхитителното си творение — златната флейта? Последен изблик на злоба, преди да унищожи и себе си, и флейтата? Или това се е случило просто защото равновесието се е наложило отново след толкова продължително отклонение към крайностите? Или пък накрая се е намесила друга сила? Там са били Рулке, Ялкара и Кандор, както и повечето други величия на онази епоха. Била ли е Възбраната нечий замисъл или провал? Незабавно ли е възникнала, или постепенно се е развивала през следващите седмици? Това също не знаем. В едно-единствено нещо няма съмнение — когато кароните и фейлемите пожелали да се върнат на своите светове, Пътят между световете се оказал затворен.

— Не е ли замесена Ялкара? — бе попитала Мейгрейт. — Тя е знаела достатъчно, за да намери пролуката във Възбраната, когато се е нуждаела от нея.

— Убеден съм, че Възбраната ни защитава, независимо дали е създадена с тази цел, или някаква друга. И не вярвам, че премахването й ще ни върне в положението, преди да бъде унищожена златната флейта. Според мен така биха се отворили всички проходи между световете. И Сантенар ще бъде безсилен пред пустотата.

Нашият свят ще заприлича на село под бент. Разкъса ли се бентът, селото бива пометено от вълната. Ако Възбраната бъде пробита, Сантенар пък ще бъде разкъсан, защото нямаме защита срещу онова, което дебне в пустотата. Може би изобщо не съществува защита. Фейеламор си позволява да посяга към нещо, което не разбира.

— Да премахнеш Възбраната? — повтори на глас Мейгрейт и Игър изчезна от мислите й. — Ами Сантенар? Нима би обрекла света, в който си намерила подслон от толкова векове?

— Когато бягаш от затвор, не те интересува безопасността на надзирателите. Нека Сантенар сам се погрижи за себе си. Надникнах в Огледалото и видях каквото търсех. Има път. Мога да пробия Възбраната. И ще отведа фейлемите у дома, ако ще всичко около мен да бъде заличено. Заклела съм се. Съзнавам дълга си.

— Как ще го направиш?

— Не смея да кажа нито на тебе, нито на друг. Достатъчно е да знаеш, че има много крачки до целта, необходима е прилежна подготовка. Първата крачка е направена — инструментът е готов. Несъвършен е, да, но ще послужи. С втората също приключих. Видях пътя. Намерих прохода на Ялкара в Огледалото. Но трябва да науча много и да се сдобия с толкова неща, а времето свършва. Надпреварвам се с Рулке, а той вече показа намеренията си. Който от нас успее пръв, ще провали замисъла на втория. Може би трябва да изпреваря и Мендарк, ако е оцелял в Катаза. При връщането си оттам открих огромна заплаха — нещо, което не бива да попадне в ръцете нито на Съвета, нито на Рулке. Което пък може да се окаже и възможност… Не, няма дори да мисля за това.

Да се заемаме с нашата работа. Фейлемите ме изоставиха. Молех се да не стигам до този избор, но сега съм принудена да го направя. Налага се да отидем на далечни места, а времето не стига. Няма как, ще отворя портал като онзи, който Тенсор създаде в Катаза. И тази тайна изтръгнах от Огледалото.

— Портал ли?! — втрещи се Мейгрейт. — Нали на фейлемите е забранено да прибягват до подобни средства?

— Права си. Всеки портал е престъпление срещу забраната, наложена над магическите творения, която сме се клели да спазваме в далечното минало. Създаването му е гибелен грях и ще платя неимоверна цена. Но сега ми е потребен портал, ще ми е необходим отново и когато настъпи края на всичко това.