Иън Ървайн - Тъмна е луната

— Лилис ми го каза. Твоята дъщеря.

— Лилис! — ахна Джевандер.

Сълзите се посипаха по бузите му като дъждовни капки по прозорец. Залитна и се хвана за ръката й.

— Лилис е жива? — Сграбчи раменете й и ги раздруса. — Кажи ми веднага!

— Жива и здрава — изфъфли Талия, също поддала се на вълнението. — Когото и да срещне, разпитва за тебе. Не се отказва.

Джеви се изчерви и я пусна.

— Извинявай, дано не те е заболяло.

Затвори вратата на бараката и седна тежко на чувалите.

— Лилис!… Това трябва да е сън. Всеки ден, през който не бях до нея да я пазя и отглеждам, все едно се раздирах отвътре. Но нищо не можех да направя. — Изведнъж се изопна от обзелата го надежда. — Тя да не е тук, в Ророс?

На Талия й домъчня, че ще го разочарова.

— Уви, тя е в другия край на света — чак в Зайл, под закрилата на библиотекаря Надирил.

— Могъщи приятели си е намерила! — слиса се Джевандер.

— Аз я отведох там миналата зима — продължи тя. — Преди това е живяла по улиците седем години. Не й е било лесно, но не мисля че душата й е загрубяла.

— Лилис беше слънцето на живота ми след смъртта на Грейзи. — В очите му пак напираха сълзи. — Сега ми е по-тежко, отколкото когато не знаех. Ако имаше как да си върна свободата… Но Бел Горст е дяволско изчадие, постарал се е да няма начин. Той е заклинател.

— Тъй ли било? — проточи Талия. — Колко интересно… Значи така ви държи тук, а? Не се предавай. Моят кораб ще дойде, когато притъмнее.

Джевандер опипа железния нашийник.

— Нощем ни заключват в онази укрепена барака зад складовете. Но щом знам, че Лилис е жива, нищо няма да ме спре. Нищо освен окования ми врат! Всеки от нас има нашийник и ще умре, ако се махне от острова. Само мъртъв ще го напусна.

— Впрочем и аз поназнайвам нещичко за заклинанията. Чакай да погледна.

Тя пристъпи към Джевандер и плъзна пръсти по желязото и граната. В евтиния кристал имаше пукнатина. Мъжът трепна, когато тя случайно докосна разранената му кожа.

— Няма да ти навредя — обеща Талия. — Май се оказва, че знам за Тайното изкуство повече от Бел Горст, щом силите му стигат само за това.

— Забавих се прекалено — избълва Джевандер и пак се обезсърчи. — Бягай, докато можеш.

Някой кресна наблизо и той се измъкна през открехнатата врата. Талия се върна при крайбрежните шубраци. Щом притъмня достатъчно, тя пропълзя по клоните към пътеката. Там обаче се натъкна на непреодолима пречка. Часовият стоеше на единственото място, където клоните се простираха над дъските. И недалеч от него имаше още двама, които си приказваха оживено. Уговореното с Осейон време отмина, а тя не можеше нищо да направи. Нападнеше ли часовите, мигом щеше да разбуни целия остров. Пак се напъха между гъстите листа и зачака.

Най-сетне двамата се отдалечиха, третият закрачи нехайно в същата посока. Талия се смъкна на пътеката и отиде към края на пристана. Може би Осейон още я чакаше, макар че бяха минали часове. Изведнъж я преряза болка в корема, която скоро стихна. В края на пристана гореше един-единствен фенер. Тя застана от другата страна и даде уречения сигнал. Никой не отговори, а се чуха стъпките на часовия. Тя се провря под парапета, хвана се за подпора й се сви под дъските. Току-виж мракът и мъглата я скриеха.

Мъжът спря недалеч от нея и се облегна. Не помръдна дълго. Дойдеше ли от нейната страна, сигурно щеше да я забележи. Ръцете я боляха, а под краката й неприятно шаваха някакви твари. Неочаквано същата болка в корема я накара да се сгърчи.

Тя се опита да подскаже недоловимо на часовия, че трябва да се махне. Този похват не винаги водеше до успех — мнозина бяха устойчиви на мисловно внушение.

Мъжът се изпъна така, че краката му буквално се отлепиха от дъските. Озърташе се трескаво. Явно имаше неразвити дарби за Тайното изкуство. Талия си опита късмета още веднъж, по-ненатрапчиво, и сякаш острие се заби между очите й. Заложбите на часовия се оказаха неимоверно затруднение, той се защитаваше от въздействието, без дори да подозира.

Гадеше й се неудържимо, коремът я присви. Проклетите стриди! Мускулите на ръцете й омекнаха, единият й сандал издрапа по грапавата подпора. Мъжът се извъртя. Усещаше напрежението му. Изглежда, Бел Горст обичаше да проверява неочаквано хората си.

— Клари, ти ли си? — тихо попита той.

Главата на Талия се размъти. Тя изскочи иззад парапета в мига, когато той се обърна с гръб към нея.

— Ей!…

Той посегна към късата си сабя. Талия се хвърли към него. Сандалът й се подхлъзна на мокра дъска и вместо да го просне с първия удар, тя просто се вряза в него с рамото напред. Пиратът я хвана за косата и заби коляно в корема й. Останала без дъх, Талия се свлече на пристана. Часовият, отдавна свикнал да се разправя безпощадно с противниците си, се помъчи да забие крак в гърлото й. Тя едва събра сили да се търкулне встрани и да се изправи тромаво. Ако не го довършеше веднага, щеше да я убие.