Йоан Екзарх - Шестоднев

Така и аз не мога да опиша както трябва красотата и реда (на творението). Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като размишлява с безплътния си ум, най-добре може да се възхити. Собствените очи, прочее, никого не мамят. Макар и понякога те да се лъжат, но са по-верни от (очите) на другите. Като виждам небето, звездите, със слънцето и луната, земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери, и със златното руно на пините (опашатите миди), и като стигнах до човека, от учудване сякаш си загубих ума, и не мога да разбера толкова малкото тяло с толкова голяма мисъл, обхващаща цялата земя и издигаща се над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава едно след друго през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и луната и всички (зодиакални) пояси и звезди, и ефира, и всички небеса, и в същото време се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „Дивно е за мене твоето знание, то е високо, не мога да му се противопоставя“, „защото ти ме развесели, господи, с твоите творения; възхищавам се от делата на твоите ръце“. „Колко са велики делата ти, господи, всичко си направил премъдро“.

И рече бог: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие; и да господства над морските риби и над небесните птици, и над животните, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята“. Разбери ти, човече, и се възхити как той, когато стигна (до създаването) на творение по свой образ, тогава уместно разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица. Чрез малко думи дава на човешкия род да разбере правилно непознаваемата и непостижима божественост. Когато сътвори небето и земята, той не каза нищо подобно, макар че всичко това бе създадено преди човека. Но когато поиска да сътвори човека, той каза „да сътворим човека“ и така разкрива единството на божеството в неговите три лица.

При създадените по-рано творения не съществува такова ценно създание, каквото е човекът. Тук бе правилно и подходящо да се използва такава дума, чрез която да се провъзгласи високо защо той иска да го създаде по свой образ. Затова и след като го създаде и придаде завършеност на неговата природа, рече: „и сътвори бог човека, по божий образ го сътвори“. Същото той каза и на пророк Давид чрез светия дух и по име споменава трите боговластни лица, които са създали небесните висини и величие и цялото битие, както и ангелското (войнство), що е над тях. Защото е казано: „Чрез словото на господа са утвърдени небесата и чрез духа на устата му — цялото им войнство“.

Нека се заловим да съобщим в приличен размер и останалото за телесните части и членове.

Човекът има, както разказват, на главата си три шева, съединени под ъгъл; а женската глава има един шев, който я обикаля наоколо. По този белег и в гробовете могат да различат коя е мъжка глава и коя — женска, ако и понякога, но рядко, да се намира, както казват други, мъжка глава, която съвсем няма в себе си нито един шев. Главата, както споменах, е по-висока от всички членове, а последните заемат след нея своето място всеки според природата си. Главата се състои от три съединени помежду си части: на предната й страна лежи темето, за което мислят, че се заражда едва след другите части; а на задната страна — тъй наричаното иние, т.е. тил; между тила и темето пък е корифи или върхът — тази част наричат още череп или лоб. Но целият тил е съвсем празен, понеже няма нищо в себе си; а темето съдържа мозъчните полукълба, обвити в кожа. При крайната страна на мозъчните полукълба лежи онова, що наричат приглавница (малък мозък), за която мислят, че не се намира у никое друго животно освен у едничкий човек. Понеже мозъчните полукълба са без кръв, нямайки никак кръвоносни жили, то затова мозъкът е всякога студен и обича топлина, а не студ. За него някои мислят, че е място на ума. В мозъчните полукълба отиват от всяко око по три проходчета (нерви): едното е голямо, а другото — средно, краищата и на двете достигат до приглавницата (малкия мозък); третото пък, което е най-малко, влиза в мозъчното полукълбо; същото достига при ноздрите и отива до темето.

Към лицето спада, поставено между двете очи, челото, което, ако е голямо, показва, че онзи, на когото челото е такова, има мъдростен ум; а у които челото е малко, те са по-остроумни и бързо разбират думите и делата; за чело, което се простира нашироко, мислят, че е образ и знак за страхлив човек; което пък е кръгло — на досадлив, припрян и гневлив.