Йоан Екзарх - Шестоднев

(…) Китовете познават необитаеми места, които са им определени от природата за тяхното отхранване. Те се намират в това море на необитаем остров, където от отсрещната страна няма земя и затова корабите не пътуват натам. Китовете приличат на огромни планини, както разказват тези, които са ги видели. Те живеят в своите предели, като не причиняват вреди нито на островите, нито на крайбрежните селища. Така че всеки род от тях живее в определените му морски предели, сякаш в градове и села или наследствени имоти.

Има и други риби, които са прохождащи. След като се съвещават на общо събрание, те се придвижват според общото решение в други предели. Така че, когато настъпи определеното им време за раждане, те се вдигат от различните морски заливи и, според общата си природа, се запътват към Северното море.

(…) Послушай как рибите, без да издават и най-малкия звук, (ти казват) какво правят: „Тръгнали сме на този далечен път, за да родим и отгледаме своето потомство“. Те нямат нито думи, нито разум, но имат твърдо установен естествен закон и той им сочи какво трябва да направят. Те не казват: „да отидем в Северно море, защото то има най-сладката вода от всички морета“, тъй като слънцето, като се движи малко по тази страна, се връща обратно и не извлича с лъчите си цялата сладка влага. И морските риби обичат сладкото, ето защо понякога навлизат и в реките и плуват извън морето. Най-вече по тази причина те предпочитат да раждат и да отглеждат малките си в Понтско море, което като че ли е по-подходящо от другите морета. И след като се наплодят обилно в него, те отново се завръщат по обичайните си за живот места. А какво си разказват, без да говорят, ние слушаме от мълчащите и то е следното: „Северно море е плитко и вятърът лесно предизвиква вълнение, дори по-силен вятър може да го развълнува до дъното, така че даже пясъкът да се смеси с витите. А зимно време то става студено, защото се пълни от много и големи реки“. Ето защо след като се повеселят малко и се понахранят в него през лятото, през зимата те се завръщат на топло в дълбините и в огряваните от слънцето места. Като избегнат северния студ, те навлизат в тези морета, където вятърът е по-слаб.

(…) Дочух от един мъж, който живее на морето, че ехинът (морският таралеж) — това малко и жалко животно — често се проявява като учител на плаващите (и им показва) кога ще има буря или затишие. Щом разбере предварително, че се задава силна буря, той се закрепва здраво върху някой камък, сякаш е котва, така че, макар и силно клатен от вълните, не може да бъде откъснат лесно. Когато корабните гребци видят това, те разбират, че се задава бурен вятър. Нито астрологът, нито халдеят, които предсказват въздушните смущения според възкачването на звездите, не е научил на това ехина (морския таралеж). Но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом бог не е лишил и (морския) таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?

Мъже, обичайте жените си! Макар и да сте родени в различни (семейства), вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем или впряг, който е резултат от (божието) благословение, трябва да бъде единение за двата пола. Змията ехидна, която е най-страшна от гадините, се съешава с морската мурена (змиорка). Тя със свистене известява за своето пристигане и зове мурената от дълбините за съвкупление и сплитане.

Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли, че макар (мъжът) да има тежък и бурен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нищо от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа (свързан с тебе); навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.

Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради (предстоящото) съединение с нея, изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.

Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейството на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, да разберат на кое влечуго са подобни! Моите мисли са насочени единствено към онова, което е за утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока да бъдат сдържани в своите страсти, като за пример и назидание имат змиите и морските твари.