Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Цялата история на перлата е още едно свидетелство за това как може да деградира един първоначален, метафизически смисъл. Това, което в даден момент е било космологически символ, наситен със свещени, благотворни сили предмет, с течение на времето се е превърнало в елемент от украса, чиито естетически качества и икономическа стойност все пак се оценяват по достойнство. Но промяната от перлата — емблема на абсолютната реалност до перлата — „скъпоценно бижу“, за каквато я смятаме в наши дни, е станала на няколко етапа. В медицината, например, както източната, така и западната, перлата е играла важна роля. Такур анализира подробно медицинските свойства на бисера, който се използва против кръвотечения и жълтеница и лекува обзетите от бесове и лудите. 206Всъщност, индуският автор само продължава една дълга медицинска традиция: още такива знаменити лечители като Карака и Сушрута препоръчват използването на перлата. 207В своя трактат Rajanigantu (varga XIII) кашмирският лекар Нарахари (около 1240 г.) пише, че перлата цери болките в очите, че е ефикасен антидот при отравяне, че лекува охтиката и, накрая, че дава сила и здраве. 208В Kathâsaritsâgara е написано, че подобно на елексирите на алхимиците, перлата „прогонва отровата, демоните, старостта и болестта“. В Harshacarîta пък се напомня, че перлата се е родила от сълзите на бога на Луната и че лунният й произход — тъй като луната е „извор на вечно целителната амброзия“ — я превръща в антидот при всякакво отравяне. 209Китайските лечители използвали единствено непродупчената „девствена перла“, понеже се смятало, че тя цери всички очни болести. Арабската медицина приписва на перлата същите лечебни свойства. 210

От VIII век използването на перлата за медицински цели се разпространява и в Европа и този скъпоценен камък започва да бъде много търсен (Кунц и Стивънсон, цит. произв., стр. 311). Албертус Магнус препоръчва употребата му (пак там, стр. 311). В своята Margaritologia (1637 г.), Малахиас Гейгер се занимава изключително с медицинското използване на перлата, твърдейки, че я прилага с успех при лечението на епилепсията, лудостта и меланхолията (пак там, стр. 312). Друг автор подчертава ефикасното действие на перлата за засилване дейността на сърцето и за лечение на меланхолията (пак там, стр. 312). Френсис Бейкън пък я нарежда сред церовете за дълголетие (пак там, стр. 313).

От само себе си се разбира, че ролята на перлата в медицината на толкова различни цивилизации е само следствие от важното значение, което е имала първоначално тя в религията и магията. След като вече е била емблема на водната и сътворяващата сила, перлата се превръща — наистина през една по-късна епоха — в тонизиращо, възбуждащо средство и същевременно в лек за лудостта и меланхолията, две болести, влияещи се от луната 211и следователно чувствителни към въздействието на всяка емблема на Жената, на Водата, на Еротиката. Ролята й в лечението на очните болести и като противоотрова е наследство от митичните връзки, правени между перлата и змиите. В не един район по света хората са вярвали, че тези безценни камъни са се отронили от главите на змиите или са изпаднали от гърлата на драконите. 212В Китай се вярва, че драконът винаги крие в устата си по някоя перла или друг скъпоценен камък 213и не едно произведение на изкуството изобразява дракон с перла в зиналата си паст. 214Този иконографски мотив произтича от много древна и доста сложна символика, чието изучаване би ни отвело прекалено далеч. 215

Накрая бихме желали да споменем и свойството да носи дълголетие, което Френсис Бейкън приписва на перлата. А това е и едно от главните качества на този скъпоценен камък. Смятало се е, че когато човек го носи по тялото си, както впрочем и раковината, той се свързва със самите всемирни източници на енергия, на плодовитост и на плодородие. Щом този вътрешен, душевен образ престанал да съответства на открития от човека нов Космос, или когато, по други причини, споменът за него е отслабнал и се е изродил, свещеният някога предмет все пак е запазил стойността и значението си, но те вече са се определяли на друго ниво.

На границата между магията и медицината, перлата изпълнява двусмислената роля на талисман; 216това, което преди е носило плодородие и е осигурявало идеална съдба post mortem, постепенно се превръща в непрекъснат извор на благополучие. 217В Индия това схващане се е запазило до доста късно. „Перлата трябва винаги да се носи като амулет от тези, които желаят благополучие“, казва Будабата. 218Доказателството, че перлата е проникнала в медицината след като първоначално е играла известната ни вече роля в магията и еротико-погребалната символика се състои във факта, че в някои райони на света раковините наистина притежават лечебни свойства. В Китай те са толкова добре известни на лекаря, колкото са скъпи и нужни на магьосника. 219Същото се отнася и за някои племена в Америка. 220