Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

И все пак още не е изяснено защо така често се срещат мотиви на „връзването“, на „възлите“ и т.н. в древните пластове на месопотамските религии. Тази честота не е ли страничен вариант, който за разлика от случилото се при индоевропейците, не е успял да влезе в състава на теологическа и ритуална система и да се наложи в целия религиозен живот, вариант, който иначе би се умножил до безкрая, би се превърнал както в божествен, така и в сатанински престиж и би бил присвоен от всяко божество и използван от всеки магьосник? Това, което засега е несъмнено е, че само при индоевропейците комплексът на „връзването“ се оказва органически включен в самата структура на ужасната божествена или човешка върховна власт и че само при индоевропейците — както показаха изследванията на Ж. Дюмезил — съществува една свързана система, приложима във всички области — ритуална, митологическа, теологическа и т.н. Ние обаче се опитахме да докажем в предишните страници, че даже при индоевропейците тази система, съсредоточена върху схващането за Страшния Владетел, не е изчерпала творческата мощ на магическо-религиозните форми и на символиките, отнасящи се до „връзването“; постарахме се даже да намерим обяснение на този факт в магически и митологически план, а също и в областта на религията. Според нас, той се дължи или на самото положение на човека в света (спонтанен „произход“), или на повече или по-малко раболепна имитация на вече съществуващи форми (исторически „генезис“). Независимо от обяснението, което читателят би предпочел, сложността и комплексността на индоевропейското схващане за бога-Страшен Владетел са от сега нататък безспорни. В него хората започват да провиждат праисторията си, подготвени са да различат евентуалните заемки от чуждоземни религиозни традиции. Неуместно би било може би да определяме това схващане като изключително магическо, въпреки че структурата му често ни подтиква да го окачествяваме като такова; от една страна изтъкнахме космологическите и метафизически качества на „връзването“ на Варуна и Вритра в самата Индия; от друга страна, религиозните преживявания, предизвикани у евреите от същия този комплекс, доказват, че един много чист и дълбоко религиозен живот може да намери храна дори в „примките“ на Бог, привидно страшен и „връзвач“.

Стридите, морските раковини, охлювът, перлата са свързани както с водните космологии, така и със сексуалната символика. Всички те действително участват в свещената мощ, концентрирана във Водите, в Луната, в Жената; освен това, по различни причини, те са се превърнали в емблеми на тези сили: прилика между морската раковина и женските гениталии, отношения, свързващи стридите, водите и луната и, накрая, гинекологична и ембриологична символика на перлата, образувана в мидата. Вярването в магическите свойства на стридите и на раковините е разпространено в целия свят, от праисторически времена до наши дни. 141Много е вероятно символиката, намираща се в основата на подобни схващания да произтича от някой дълбок пласт на „примитивната“ мисловност. Но тя е била предмет на „актуализации“ и на различни тълкувания: забелязва се присъствието на стридите и на раковините в земеделските, брачните и погребалните ритуали, в украсата на дрехите или в някои декоративни мотиви, макар техните магическо-религиозни значения често да изглеждат полузабравени или изродени. При някои народи раковините продължават да служат като декоративни мотиви, но от магическото им значение не е останал вече дори спомен. Перлата, която някога е била емблема на съзидателната сила или символ на трансцеденталната действителност, е съхранила на Запад само качеството си на „скъпоценен камък“. Непрекъснатият упадък на символиката ще проличи по-ясно в края на изложението ни.

Иконографската група Вода-миди е почти вездесъща в предколумбийска Америка. Tula relief в Мелинч Хил изобразява божество, обгърнато от Водите, в които плават миди, спирали, двойни кръгове. 142В Codex Nuttall преобладава монографският комплекс Вода-Риба-Змия-Рак-Мида. 143Codex Dresdensis изобразява Водата ту като изтичаща от черупки на миди, ту като изпълваща съдове във формата на свити на кълбо змии. 144Мексиканският бог на бурята носел златна верига, по която висели малки морски раковини; 145голям морски охлюв бил символът на бога на луната.

В древен Китай символиката на мидата е още по-добре съхранена: там раковините са част от свещеността на Луната и същевременно засилват водното могъщество. В трактата Lu shï ch’un ts’iu (III век пр. Хр.) може да се прочете следното: „Луната е коренът на всичко, което е yin; при пълнолуние мидите pang и ko са пълни и всички неща yin стават изобилни; когато луната се затъмни (през последната нощ от лунния цикъл), мидите са празни и всички неща yin започват да липсват“. 146След като отбелязва, че бисерната мида pang се появява без мъжко участие, Мо-дзъ (V в. пр. Хр.) добавя: „Следователно, ако pang може да има такъв плод като перлата, то е защото тя съсредоточава цялата си сила yin“. 147„Луната, пише Лю Нган (II в. пр. Хр.) е родоначалникът на yin. Ето защо мозъците на рибите намаляват, когато луната е празна и черупките на спираловидните едночерупчести не са пълни с месести части, когато луната е мъртва.“ Същият автор добавя в друга глава: „Двучерупчестите раковини, раците, бисерите и костенурките нарастват и се смаляват с луната“. 148