Стивън Ериксън - Спомени от лед

Бюк сви рамене.

— Сигурно целувката на Гуглата по устните му го беше вкиснала. — Погледна през рамо към впряга на новите си господари и тъжните му очи се присвиха. — Ти вече говори с тях, нали?

Грънтъл се изплю в огъня.

— Да. Да беше ме потърсил за съвет, преди да вземеш тоя договор.

— Уважавам съветите ти и винаги съм ги уважавал, Грънтъл, но нямаше да ме разубедиш.

— Това го знам, тъй че повече няма да говоря за тях.

— Другият — рече Бюк, след като взе калаената чаша в шепи и задуха горещия чай. — Зърнах го преди малко.

— Корбал Броуч.

— Тъй да е. Той е убиецът, разбрал си го.

— При тия двамата не виждам голяма разлика, да ти кажа честно.

Бюк заклати глава.

— Не, не ме разбра. В Даруджистан, помниш ли? Цели две седмици намираха ужасно обезобразени трупове в квартала Джадроуби, всяка нощ. После разследването потърси помощта на един маг и все едно, че някой разрита гнездо на стършели — оня маг открил нещо и това откритие го ужасило. Вярно, замълча се, но аз случайно чух за следващите подробности. Наели гилдията на Воркан. Самият Съвет предложил договор на наемните убийци. Намерете убиеца, им казали, с всички средства, които са ви подръка, законни или не. После убийствата спряха…

— Спомням си смътно за тая шумотевица — каза намръщено Грънтъл.

— Ти беше отседнал в хана на Квип, нали?

Грънтъл примижа.

— Хвърлил бях око на Летро, такова… тръгнах по договор, върнах се и разбрах, че…

— Тя се омъжила за някой друг — довърши Бюк и кимна.

— И то не кой да е — навъси се Грънтъл. — Оня надут фукльо, Парсемо…

— Един от старите ти господари, доколкото помня. Все едно. Кой беше убиецът и защо спряха убийствата? Гилдията на Воркан така и не поискала парите на Съвета. Убийствата спрели, защото убиецът напуснал града. — Бюк кимна към огромния впряг. — Той е. Корбал Броуч. Мъжът с кръглото лице и дебелите устни.

— Че откъде си толкова сигурен, Бюк? — Беше захладяло. Грънтъл си сипа втора чаша.

Бюк сви рамене; взираше се в огъня.

— Просто го знам. Кой може да се занимава с убийства на невинни?

„Дъх на Гуглата, Бюк, виждам ги и двата ръба на тоя въпрос, нали? Решил си да го убиеш — или поне да умреш, докато се опитваш.“

— Чуй ме, приятел. Може да сме извън правосъдието на града, но маговете в Даруджистан са разтревожени сериозно — а и след като гилдията на Воркан може все още да храни интерес, безсмислено е ние да го раздаваме. Можем да им съобщим — стига да си прав и да имаш доказателство, Бюк — а междувременно само го дръж под око. Нищо повече. Магьосник е — помни ми думата. Никакъв шанс нямаш. Остави екзекуцията на убийците и маговете.

Бюк вдигна очи към върналите се Харло и Стони. Бяха дошли тихо, загърнати в одеяла, с изпраните дрехи в ръце. Разтревожените им лица подсказаха на Грънтъл, че са чули поне края на разговора.

— Мислех, че си минал вече половината път към Даруджистан — каза Харло.

Бюк го изгледа над ръба на чашата.

— Толкова си чист, че едва те познах, приятел.

— Ха-ха.

— Уредих си нов договор, Харло.

— Идиот такъв — сопна се Стони. — Няма ли най-сетне да ти дойде малко ум в главата, Бюк? Колко години изтекоха, откакто не си се усмихвал! В колко още мечи капана ще си пъхаш главата?

— Докато някой не щракне — отвърна Бюк и я погледна в потъмнелите, присвити от яд очи. Надигна се и плисна утайката от чашата. — Благодаря за чая… и за съвета, приятелю Грънтъл. — Кимна на Харло, после на Стони и тръгна към впряга на Бочълайн.

— Тактът ти ме впечатли, скъпа — каза Грънтъл на Стони.

— Този човек е глупак — изсъска тя. — Женска ръка трябва на дръжката на меча му, мен ако питаш. Ужасно.

— Ти ли си доброволката? — изсумтя Харло.

Стони Менакис сви рамене.

— Не външността му е пречката, а държането му. Не е като тебе, дървеняко.

— Умилкваш ми се, а? — Харло се ухили на Грънтъл. — Ей, я пак ми счупи носа — после ще го оправим и ще си е като нов. Какво ще кажеш, Стони? Железните цветчета на сърцето ти ще се разтворят ли за мен?

Тя се озъби.

— Всички знаят, че тоя твой двуръчен меч е само една жалка компенсация, Харло.

— В поезията го бива обаче — изтъкна Грънтъл. — Какъв обрат само. Железни цветчета — по-точно не може и да се каже.

— Железни цветчета няма — изсумтя Стони. — Къде си виждал железни цветя? И сърцата не са цветя, а едни такива големи, червени и кървави неща в гърдите. Какво му е поетичното на тази безсмислица? Ти си същият идиот като Бюк и Харло, Грънтъл. Обкръжена съм от дебелоглави, безмозъчни глупци.