Стивън Ериксън - Спомени от лед

— Виждам у теб много от Татърсейл, момиче… Колко от живота й, от спомените й таиш в себе си?

— Лица — отвърна му тя с колеблива усмивка. — И чувствата, свързани с тях, командире. Двамата с теб известно време бяхме съюзници. Бяхме приятели, струва ми се…

Той кимна.

— Да, бяхме. А помниш ли Бързия Бен? Другите от взвода ми? А Хеърлок? Тайсхрен? Капитан Паран помниш ли?

— Бързия Бен — прошепна тя колебливо. — Маг? Седемте града… криеше тайни… да — тя пак се усмихна, — Бързия Бен. Хеърлок… не беше приятел. Беше опасен… нарани ме…

— Вече е мъртъв.

— Това е добре. Тайсхрен е име, което чух наскоро — Върховен маг, любимец на Ласийн — карахме се, докато бях Татърсейл, да, и докато бях Найтчил. Никакво чувство за вярност, никакво доверие… мислите за него ме объркват.

— А капитанът?

Нещо в тона на командира накара мхаби да настръхне.

— Очаквам с нетърпение да го видя отново — отвърна детето.

— Сега той е в Пейл — каза командирът. — Въпреки че не е моя работа, момиче, може би ще е добре да обмислиш последствията от срещата си с него, от… ъъъ, след като той разбере, че… — И млъкна смутено.

„Духове подземни! Този капитан Паран е бил любовникът на Татърсейл — трябваше да го предвидя. Душите на две зрели жени…“

— Силвърфокс… дъще…

— Срещали сме го, мамо — отвърна тя. — Докато карахме бедерините на север — помниш ли? Войникът, който се опълчи на нашите пики! Още тогава разбрах — познах го кой е. — Обърна се към командира. — Паран знае. Кажете му, че съм тук. Моля ви.

— Добре, момиче. — Уискиджак вдигна глава и огледа баргасткия лагер. — Мостоваците… е, ще дойдат. Капитанът сега ги командва. Сигурен съм, че Бързия Бен и Малът ще се зарадват отново да се запознаят с теб…

— Искаш да кажеш, че държиш да ме прегледат — отвърна Силвърфокс. — Да ти помогнат да решиш дали заслужавам подкрепата ти. Не бой се, командире — това не ме притеснява. — В много отношения аз съм загадка за самата себе си, поради което съм любопитна да видя какво ще открият те.

Уискиджак се усмихна кисело.

— Притежаваш откровеността на магьосницата, момиче… макар да ти липсва такта, който проявяваше понякога.

— Командир Уискиджак — намеси се Корлат. — Мисля, че двамата имаме да обсъдим някои неща.

— Добре.

Тайст Андий се обърна към мхаби и Силвърфокс.

— Съжалявам, но трябва да останем насаме.

— Разбира се — отвърна състарената жена; мъчеше се да затаи чувствата си. „Войникът, който се опълчи на нашите пики — о, да, спомням си, дете. Стари въпроси… най-сетне намират отговора си… и още хиляда, които терзаят една стара жена…“ — Хайде, Силвърфокс, време е да подновим уроците ти по обичаите на риви.

— Да, мамо.

Уискиджак изчака, докато двете риви се отдалечат, и въздъхна:

— Твърде много неща разкри тя. Преговорите бяха в пълен ход, връзката ни вече се затягаше… и тогава изведнъж детето проговори…

— Да — каза Корлат. — Обладана е от древно знание. Знанието на Т’лан Имасс. Спомени, обхващащи хилядолетия на този свят. Дотолкова, че нейният народ е бил свидетел на… Падането на Сакатия бог, идването на Тайст Андий, последния полет на Драконите в Старвалд Демелайн… — Замълча и очите й се замъглиха.

Уискиджак я изгледа съсредоточено и рече:

— Никога не бях виждал Велик гарван толкова… шашнат.

Корлат се усмихна.

— Старата вярва, че раждането на нейния вид е тайна за нас. Срамуват се от произхода си… или поне така гледат те самите на това. Рейк е безразличен към… моралния контекст, като всички нас.

— Какво му е толкова срамното?

— Великите гарвани не са естествени същества. Свалянето на създанието от един чужд свят, създанието, което бе наречено Сакатия бог, беше… бурно събитие. Части от него бяха откъснати, падаха като огнени кълба, за да разрушат цели земи. Късове от неговата плът и кости останаха да гният, но все още вкопчени в живота в огромните си кратери. От тази плът се родиха Великите гарвани, понесли със себе си трохи от мощта на Сакатия бог. Виждали сте Старата и родствениците й — те поглъщат магията, тя е същинската им храна. Да нападнеш един Велик гарван с магия означава само да го направиш по-силен, да укрепиш неуязвимостта му. Старата е Първородната. Рейк е убеден, че потенциалът в нея е… ужасяващ, затова държи под око и нея, и потомството й…

Замълча, после го погледна.

— Командир Уискиджак, в Даруджистан се сразихме с един ваш маг…

— Да. Бързия Бен. Той скоро ще дойде тук и ще видя какво мисли за всичко това.