Стивън Ериксън - Спомени от лед

— Кои сте вие? — попита тя.

Капитанът сви рамене.

Погледът й се плъзна над него и тя промълви:

— Морн.

Паран бавно се обърна.

Усети процепа като удар в сърцето си. Издутина във въздуха, почти на ръка разстояние от разядения покрив на изоставена кула. Рана, от която кървеше болка… „Каква болка… цяла вечност… богове подземни, в нея е побрана душа. Душа на дете. Затворена. Запечатана в раната. Помня това дете — детето на сънищата ми…“

Бързия Бен се изправи и погледна окования от магия Пророк и стикснера, клекнал на гърдите му.

Джагът го зяпаше с нечовешките си, изпълнени с ужас очи.

Магьосникът се усмихна.

— Двамата с теб, Пророче, ще се споразумеем. — Вдигна бавно Финнеста. — Мощта на Матроната… е побрана в това яйце. Нали? Сила неспособна да се самоосъзнае, ала жива все пак. Откъсната от тялото, което доскоро я бе приютило, и неизпитваща никаква болка. Тя просто съществува тук, в този Финнест, за всеки, който би могъл да я използва. За всеки.

— Не — изхриптя джагът с разширени от ужас очи. — Финнестът е свързан с мен. Само с мен. Глупав…

— Стига обиди. Искаш ли да чуеш предложението ми? Или двамата с Паран просто да се отдръпнем и да те оставим на нежните нокти на тази Гадателка на кости?

Тъмнокосата жена пристъпи към тях.

— Какво си намислил, магьоснико?

Бързия Бен я погледна през рамо.

— Споразумение, Хвърлячко на кости. В което всички печелят.

Тя изръмжа.

— Никой не печели. Никога. Оставете го на мен.

— Толкова важна ли е за теб клетвата на Т’лан? Не мисля. Ти си от плът и кръв — не си участвала в онзи ритуал.

— Не съм обвързана с никаква клетва — отвърна тя. — Действам от името на моя брат.

— Твоя брат? — попита Паран и прибра меча в ножницата.

— Онос Т’уулан. Който познаваше един смъртен. Наричаше го брат.

— Допускам, че подобна чест е… рядкост — призна Паран, — но какво общо има това с Пророка?

Тя погледна вързания на земята джагът.

— За да отмъстя за смъртта на Ток-младши, брата на Онос Т’уулан, трябва да те убия, Пророче.

В отговор джагът оголи долните си бивни и рече:

— Трябваше да ни убиеш още първия път. Да, помня те. Твоите лъжи.

— Ток-младши ли? — попита Бързия Бен. — От Воинството на Едноръкия? Но…

— Беше се изгубил — каза Паран. — Хвърлен в един хаотичен лабиринт от Хеърлок.

Магьосникът се намръщи.

— За да падне в скута на Пророка? Не ми изглежда много…

— Появи се там — прекъсна го жената. — При Морн. Пророкът прекъсна пътуването му на север, за да се върне при хората си, пътуване, в което известно време беше с Онос Т’уулан. Пророкът изтерза смъртния, унищожи го.

— Ток е мъртъв? — попита зашеметен Паран.

— Видях трупа му, да. А сега ще върна на този джаг болката, която си е заслужил.

— Не го ли направи вече? — изсъска джагътът.

Лицето на Гадателката на кости се изопна.

— Почакайте — каза Бързия Бен. — Чуйте ме. Моля ви. — Очите му шареха между нея и Паран. — Аз също познавах Ток и скърбя за тази загуба. Но тя не променя нищо, не и тук, не и сега. — Обърна се отново към Пророка. — Знаеш, че тя още е там.

Джагът потръпна и ококори очи.

— Не го ли разбра? Матроната можеше да вземе само един. Теб.

— Не…

— Сестра ти още е там. Душата й е запечатана в онази рана. Така лабиринтите се изцеряват сами, за да не се просмучат един в друг. Първия път беше Матроната — К’Чаин Че’Малле. Дошло е времето да я върнем, Пророче. Гуглата знае какво ще направи Финнест — след като го освободим, след като го отпратим в онази рана…

Джагът се усмихна грозно.

— Да освободите сестра ми? За какво? Глупак. Сляп, тъп глупак. Попитай Гадателката на кости колко ще оцелеем в този свят? Т’лан Имасс вече ще ни подгонят не на шега. Освобождавам сестра си, и за какво? Кратък живот, изпълнен с бягство — помня, смъртни. Помня! Бягството. Без сън. Майка ни, която ни носеше, как се хлъзгаше в калта… — Извърна леко глава. — О, и как помня и теб, Хвърлячко на кости! Ти ни изпрати в онази рана — ти…

— Сгреших — отвърна жената. — Мислех — вярвах, — че е портал към Омтоуз Феллак.

— Лъжкиня! Може да си от плът и кръв, но омразата ти към Джагът не е по-различна от тази на немрящия ти род. Не, ти беше намерила по-ужасна орис за нас.

— Не. Вярвах, че ви спасявам.

— И така и не си разбрала истината? Не си я разбрала?

Паран видя как се изопна лицето й.

— Не можех да променя стореното.

— Страхливка! — изкрещя джагът.

— Хайде стига! — прекъсна го Бързия Бен. — Сега можем да го оправим. Върни Матроната в раната, Пророче. Освободи сестра си.