Стивън Ериксън - Спомени от лед

Пикър се усмихна и пристъпи към него.

— Не изглеждаш опасен, старче, но просто за всеки случай, тук има още петима стрелци, прицелени точно в теб. Тъй че имаш ли нещо против да ми кажеш какво в името на Гуглата търсиш тук?

Овехтялата дреха на стареца беше покрита с прах и пот. Широкото му, изгоряло от слънцето лице беше изпито, кривите му изпочупени зъби стърчаха и превръщаха усмивката му в свадлива пародия. Той бавно се изправи на тънките си, увити в кожи крака.

— Хиляди извинения — заговори задъхано, като се озърташе през рамо към Бленд. Потръпна от онова, което видя в погледа й, и припряно се обърна отново към Пикър. — Мислех, че това пътче е свободно — дори от крадци. Виждате ли, вложил съм всичко, което съм кътал цял живот, в това, което нося — пазач не мога да си позволя, дори и муле…

— По търговийка значи — изръмжа Пикър. — Накъде си тръгнал?

— Към Пейл. От Даруджистан съм…

— Това е ясно — отряза го Пикър. — Работата е, че Пейл вече е в имперски ръце… както и тези хълмове.

— Не знаех… за тези хълмове де. Разбира се, знам, че Пейл вече е в прегръдката на Малазан…

Пикър се ухили на Бленд.

— Чу ли го? Прегръдка. Това беше добро, старче. Майчина прегръдка, а? Е, какво има в торбата?

— Занаятчия съм — отвърна старецът и сведе глава. — Гравьор… ъъъ… дребни накити правя. Кост, нефрит, такива неща…

— Нещо вложено да има в тях… заклинания, такива работи? Благословии?

— Дарбата ми само, да отговоря на първия въпрос. Не съм маг, пък и работя сам. Извадих късмет обаче — получих благословията на един жрец над три гривни от бивни и…

— На кой бог?

— Трийч, Тигъра на лятото.

Пикър се озъби.

— Та той не е бог, глупак такъв! Трийчър е Първи герой, полубог, соултейкън асцендент…

— Ама му посветиха нов храм — прекъсна я старецът. — На улица „Плешивата маймуна“ в квартал Джадроуби — мене самия ме наеха да обкова кожената подвързия на Книгата за молитви и ритуали.

Пикър извъртя с досада очи към небето и сниши арбалета.

— Добре, дай да ги видим тия гривни.

Старецът кимна, смъкна торбата от раменете си и заотвързва каишката.

— Обаче внимавай — изръмжа Пикър. — Ако извадиш нещо гадно, десет стрели ще ти проветрят черепа.

— Това е торба, не са гащите ми — измърмори занаятчията. — Пък и нали бяха само петима.

Ефрейторката се намръщи.

— Е, увеличиха се — каза кротко Бленд.

— Точно така — кимна припряно Пикър. — Цели две отделения, скрити са и следят всяко твое движение.

С леко преиграна боязливост, старецът извади от торбата малък вързоп от сърнешка кожа.

— За тая кост разправят, че била много древна — заговори той с благоговеен тон. — От един космат звяр с дълги бивни, който някога бил любимата плячка на Трийч. Трупът на звяра бил намерен в замръзнала кал в далечния Елингарт…

— Това го остави — сряза го Пикър. — Дай да видим тия проклети накити.

Старецът вдигна възмутено рунтавите си бели вежди.

— Проклети!? Не! Това — никога! Мислите, че ще тръгна да продавам прокълната стока?

— По-кротко. Това си е само един проклет израз. Айде по-бързо, няма цял проклет ден да се разправяме тука с теб.

Бленд изсумтя, но сърдитият поглед на ефрейторката набързо я накара да замълчи.

Старецът разгъна вързопа и им показа три гривни, достатъчно широки, за да се носят над лакътя, всяка от цяло парче кост, без никаква украса по тях и излъскани до блясък.

— Къде са белезите от благословията?

— Няма, обаче всяка гривна беше увита в плат, изтъкан от космите на самия Трийч, при смяната на козината — за девет дни и десет нощи…

Бленд изсумтя.

— Смяната на козината — изкриви лице ефрейторката. — Отврат.

— Спиндъл едва ли смята така — промърмори Бленд.

— Три гривни — каза Пикър. — Една за дясната ръка, една за лявата, а третата за…

— Внимавай с приказките, старче. Деликатни цветенца сме ние с Бленд.

— Всички са за една ръка. Цели са, но се съединяват — така беше указано в благословията.

— Съединяват се, пък цели — това трябва да го видя.

— Това чародейство, уви, не мога да го покажа. Ще се случи само веднъж, когато купувачът ги наниже на дясната си ръка.

— Това вече си е пълна шашма.

— Тука го хванахме — рече Бленд. — Измамата хваща само ако има къде да се измъкнеш.

— Като в претъпканите пазари на Пейл. Е — ухили се Пикър на стареца, — само че ние не сме тълпата на пазара, нали? Колко искаш?

Търговецът се присви.

— Избрахте си най-ценното ми изделие…