Стивън Ериксън - Спомени от лед

— Колко, старче?

— Т-триста з-златни консула.

— Консули? Това новите даруджистански монети ли бяха?

— Пейл е приел малазанските джакати за стандартно тегло — рече Бленд. — Как се разменят?

— Проклета да съм, ако знам — изсумтя Пикър.

— С ваше позволение — намеси се търговецът. — В Даруджистан менят две и третина джаката за консул. Таксата на сарафите е поне джакат. Тъй че, по-точно, джакат и третина някъде.

Бленд се наведе и огледа костените гривни.

— Триста консула. Едно семейство ще живее охолно поне две години с толкова пари.

— Ами нали и аз за това — отвърна старецът. — Макар че, като живея сам и скромно, мислех да ми стигнат за четири-пет години, че и за материал за занаята ми да има. По-малко от триста консула и ще съм разорен.

— Сърцето ми плаче — рече Пикър и се обърна към Бленд. — Ще липсват ли на някого?

Бленд сви рамене.

— Я донеси три стотачки тогава.

— Слушам, ефрейтор. — Бленд заобиколи стареца и затича нагоре по пътеката.

— Моля ви — захленчи търговецът, — само не ми плащайте в джакати.

— Успокой се. Какво пък, днес Опонн май ти се усмихва — рече Пикър. — Сега се отдръпни от торбата. Длъжна съм да я претърся.

Старецът се поклони и отстъпи.

— Другото не е толкова ценно, признавам. Прибързана работа, неизпипано…

— Не търся да купувам друго — отвърна Пикър, докато ровеше в торбата. — Това ми е задължение.

— Аха, разбирам. Да не би някои стоки да са забранени в Пейл?

— Фалшиви джакати например. Местното стопанство е закъсало, а и даруджистанските консули не са много желани. Доста прибрахме последната седмица.

Старецът се опули.

— Ще ми платите с фалшиви пари?

— За жалост не. Вече ти казах, Опонн ти намига днес. — След като приключи с обиска, Пикър извади от кесията на колана си восъчна дъсчица. — Трябва да ти запиша името, търговецо. По тия пътеки минават главно контрабандисти, опитват се да избегнат постовете през Предела — ти си един от честните, изглежда. Умните контрабандисти накрая плащат десетократно по тукашните пътеки, всъщност имат по-голям шанс да се промъкнат през суматохата при поста.

— Мунуг.

Пикър записа.

Бленд се върна с три увити в парцали стълбчета монети.

Търговецът се взря в парите.

— Значи са консули?

— Ами да — измърмори Пикър. — Три по сто — ще се изгърбиш сигурно, докато ги мъкнеш до Пейл и обратно. Всъщност то май вече не ти трябва да биеш пътя дотам, нали? — Изгледа го изпод вежди, докато прибираше писалищната дъсчица в кесията си.

— Права сте — съгласи се Мунуг, уви трите гривни и ги подаде Бленд. — Но все пак ще ида до Пейл — да си продам другата стока. — Зашари нервно с очи и оголи щърбавите си зъби във вяла усмивка. — Ако късметът на Опонн се задържи, може да й взема двойна цена.

Пикър го изгледа.

— Алчността никога не води до добро, Мунуг. Готова съм да се обзаложа, че до месец ще те видя да се връщаш по същата пътека само с прах в джобовете. Какво ще кажеш? Десет консула.

— Ако загубя, ще ви бъда в дълг.

— Е, мога да приема и някоя от дрънкулките ти — имаш опитни ръце, старче, не ще и дума.

— Благодаря, но с цялото ми уважение, отклонявам облога.

Пикър сви рамене.

— Жалко. Остава ти още една камбана светло. Към билото има бивак край пътя — ако си по-упорит, можеш да го стигнеш преди залез.

— Ще опитам. — Той нарами торбата, надигна се с пъшкане, кимна колебливо и тръгна да подмине ефрейтора.

— Задръж малко — заповяда Пикър.

Коленете на Мунуг сякаш се подкосиха и той изхленчи смутено:

— Какво има?

Пикър взе гривните от Бленд.

— Първо трябва да ги сложа тия. Съединявали се, викаш. Без халкички?

— О! Да, разбира се. Заповядайте, моля ви.

Ефрейторката нави ръкава на прашасалата си риза и се видя вишневочервената подплата.

Мунуг ахна стъписано. Пикър се усмихна.

— Точно така. От Подпалвачите на мостове сме. Удивително какви неща може да скрие прахът, нали? — Надяна костените гривни на нашарената си с белези мускулеста ръка. Щом стигнаха между бицепса и рамото, се чу тихо изщракване. Пикър ги изгледа намръщено и изсумтя.

За миг Мунуг се усмихна широко, после се поклони и попита:

— Е, вече мога ли да си вървя?

— Върви, върви — разсеяно му отвърна тя, без да откъсва очи от лъскавите гривни на ръката си.

Намръщената Бленд зяпа цяла минута след отдалечаващия се прегърбен старец.

Скоро Мунуг стигна до отклонението. Погледна през рамо може би за десети път, за да се увери, че не го следят, после бързо се шмугна между двата килнати камъка.