Каси Едуардс - Рози след дъжд

Всички огньове бяха позагаснали, но от време на време някой от тях лумваше неочаквано и осветяваше мъжете и жените, скупчени около него.

Към Хоуки се бяха присъединили още няколко души, които пееха, а един пък свиреше на подобно дърво, но с опънато тънко въже по него.

— Какъв е този инструмент? — попита Тейла шепнешком, като се приближи към Ян доста близо. — Намирам, че звукът му е толкова пленителен, колкото на диджеридуто.

— Това е чуринга — отвърна й също шепнешком Ян. — Аборигените го наричат пеещо дърво, или „рев на бик“, тъй като, когато се свири бързо на него, то сякаш реве. Само аборигените могат да свирят на този инструмент, но го правят единствено на специални церемонии. За тях той е свят предмет. „Чуринга“ не означава само пеещо дърво, но и „свещено“.

— Намирам обичаите им за много интересни — прошепна Тейла и го погледна. — Толкова интересни, колкото са ми интересни и американските индианци.

— Но много австралийци наричат аборигените просто диваци — отвърна Ян, като кимна към насядалите близо до тях мъже и жени. — Те са погълнати единствено от мисълта за оцеляването си.

Тейла започна да се поклаща в такт с музиката.

— Намирам песните им за много вълнуващи — промърмори тя и притвори очи, за да се отдаде изцяло на този миг на спокойствие и приятелство.

— Песните им са свързани с вярата им и митовете, преживели са векове — тихо обясни Ян. — Тейла?

— Да? — измърка тя и видя странни пламъчета в очите му, но се досети, че вече ги е виждала. Той я желаеше. В този миг. Той я желаеше.

— Можем да се наслаждаваме на музиката малко по-далеч от лагерните огньове — каза Ян и се усмихна. — Никой няма да забележи отсъствието ни, Ще се отдалечим ли?

Тейла преглътна, кимна в знак на съгласие и пое големите му топли длани. Те се усамотиха близо до океана зад една пясъчна дюна, която ги закриляше от случайни погледи.

Когато седнаха на пясъка, пръстите на Ян потънаха в косата на Тейла и той я придърпа към себе си. Треперещите им устни се сляха и езиците им се сплетоха в сладостно опиянение. Ян бавно плъзна свободната си ръка по блузата й и погали стегнатите й гърди. Тейла потрепера от страст.

Но страхувайки се, че някой може да ги забележи, тя се отдръпна и избута ръката му от гърдите си.

— Не трябва да правим това — прошепна тя, а дишането й беше неравномерно. — Някой може да дойде.

— Всички ще са около огъня, докато не свърши музиката — отвърна Ян, като отново я придърпа и приближи устните си до нейните. — Празник е. Чакали са този ден прекалено дълго и ще се наслаждават на всяка минутка:

— Но ние с теб не дочакахме да свърши музиката — опита да се противопостави Тейла.

— Защото ние искаме да имаме наш собствен празник — усмихна се Ян. После внимателно я сложи да легне по гръб върху пясъка, а устните му нежно целунаха нейните. — Моля те, отпусни се. Скъпа, не мога да чакам, докато стигнем до Аделаида, за да те имам. — Той прокара език по долната й устна. Ръката му отново се плъзна по блузата й. Палецът му нежно погали зърното на гърдата й и то отговори, като настръхна. — Трябва… да те имам сега.

— Аз също много те желая — прошепна останалата почти без дъх Тейла. — Но се страхувам, че ако се съблечем, ще ни…

— Тогава ще свалим само най-необходимото — прекъсна я Ян с блестящ поглед. — Сигурен съм, знаеш, че е достатъчно да сваля само панталоните си.

Тейла силно се изчерви.

— Ян, това е срамно — отвърна тя. — Ще бъдем много по-окаяни, отколкото първия път.

— Това ще ни достави огромно удоволствие — каза Ян и ръката му бавно повдигна полата й нагоре, Започна да я гали по бедрата. — Позволи ми да те любя, Тейла. Не мисли за нищо друго. Нека чувствата ти заемат изцяло съзнанието ти — чувствата ти към мен, скъпа. Нищо друго.

— Да, да — прошепна Тейла, трепереща под милувките му. — Люби ме. Люби ме сега.

Кадифеното пурпурносиньо небе беше изпъстрено със звезди. Огромната луна беше вече изгряла и със сребърната светлина, която струеше от нея, осветяваше пейзажа, като че ли денят искаше да пробие тъмнината на нощта. Океанът сега беше тих, вълните почти безшумно миеха брега в бяла пяна, а въздухът беше топъл.

Тейла измърка от удоволствие и притисна тялото си към Ян. Мускулите на бедрата й инстинктивно започнаха да потрепват, когато допряха възбудения му член. Почувства силата му, когато проникна в нея, а гладката му кожа сякаш я изгаряше. Телата им, слети в едно цяло, ритмично се задвижиха, а нежните тласъци я изпълваха с неземно удоволствие.